— Не — Томас отпи от бирата си. Историята на червенокожия звучеше, разбира се, абсурдно, но нещо в тона му го караше да мисли, че той действително познава сестра му, и че наистина я обича. Би ли могла неговата любима сестра Рейчъл да се е влюбила и омъжила за този първобитен мъжага? Беше напълно възможно. Томас вдигна поглед.
— Какво искате от мен?
Танцуващия ураган забеляза, че той имаше същите небесносини очи като Рейчъл.
— Първо исках да те попитам, дали си я виждал. Не си. Сега те питам дали искаш да се присъединиш към мен. Довечера ще я видя. Идваш ли?
— Гифърд каза, че ще ме пусне да я видя довечера. Разбира се, и той е едно нищожно лъжливо копеле.
— Ако те пусне да я видиш довечера, бих те помолил да й кажеш, че ще я чакам долу в градината. Моля те да й кажеш, че се кълна в живота на сина ни, че няма да я карам да действа против волята си, ако не иска да се върне с мен в селището ни. Искам само да чуя тези думи от нейната уста, за да знам, че тя е взела това решение сама и съгласно собствената си воля, която е от изключително значение за нея.
Томас отпи една голяма глътка бира.
— Тя има ли дете?
— Жена ми и аз осиновихме едно момче тази зима — не можеше да не се усмихне, като се сети за едва проходилото си дете. — Казва се Ка-уе-рас.
Томас поглади брадичката си.
— Значи ще я чакаш в градината. Но как ще дойде при тебе, ако е болна?
— Този човек не е сигурен, че тя наистина е болна. Може би не иска да говори с теб или мен. Но може би — Танцуващия ураган вдигна пръст — не са й дали никакъв избор.
Томас помисли още няколко секунди и кимна. Не знаеше защо се доверява на този червенокож с черни като смола очи, но наистина беше така.
— Това е абсолютна лудост, но така да бъде. Ще отида да я видя довечера и ще й предам съобщението ти. Какво ще правим, ако онзи идиот не ме пусне да я видя?
— Ще си вземеш довиждане, без да събуждаш подозрение, а после ще дойдеш в градината. Така или иначе ще влезем в къщата.
Твърдението на индианеца беше толкова абсурдно, че Томас се изсмя.
— Стаята, в която винаги спи, е на третия етаж. Стените са тухлени и съвсем гладки. Не можеш да се вмъкнеш през прозореца.
Танцуващия ураган се надигна.
— Ще видя жена си, преди да се върна при хората си. Трябва да го направя!
Томас се изправи и загледа как червенокожият си отива.
— До довечера тогава? — извика той след него. — Кога?
— Когато се стъмни.
След това Танцуващия ураган остави Томас, прекоси покрития със стърготини под и излезе от кръчмата на оживената павирана улица.
Над Филаделфия падаше здрач, когато Танцуващия ураган приклекна зад един ухаещ люляков храст. Докато чакаше Томас да се появи на главния вход в уреченото време, той оглеждаше внимателно тухлената къща, която сега му изглеждаше като крепост. Забеляза движение зад прозорците и бързо прецени кои от тях са на стаята, където лежеше Рейчъл… или където беше затворена.
Томас беше прав, когато каза, че е трудно да се стигне до прозореца, но не беше невъзможно. Докато чакаше, Танцуващия ураган съблече дрехите, които белите хора носеха, и свали мокасините си, защото щеше да му бъде по-лесно да се придвижва бос. Беше преметнал лъка и колчана си на гърба и беше затъкнал ножа в кожената си препаска. Цял следобед беше обикалял плевните и търсил неща, които може би щяха да му потрябват. Съвсем близо до него в тревата лежеше навито здраво конопено въже, към което беше прикрепена метална кука — все придобивки от един малък хамбар.
Танцуващия ураган прехвърли тежестта си на предната част на стъпалата, заемайки по-удобно положение. Един воин би могъл да стои приклекнал така с часове, а при по-добра тренировка — и цял ден.
Докато Танцуващия ураган чакаше Томас, той остави мислите си да текат свободно. Ами ако Рейчъл наистина го е предала, какво ще прави тогава? Спомни си хубавото й лице, звънтенето на смеха й в росните утрини и закопня да я прегърне. Възможността да прекара останалата част от живота си без нея го накара да изпита физическа болка.
Беше я обичал повече, отколкото някога си беше позволявал да обича друг — не, той продължаваше да я обича повече от когото и да било. Би ли могъл да продължи да живее без нея?
Ще трябва. Ще трябва да се върне в селището — при сина си и при хората си. Чакаха го, разчитаха на него. Придвижването на запад щеше да бъде трудно без парите, които Рейчъл щеше да осигури, но не и невъзможно. Танцуващия ураган, шаманът на своето племе, щеше да отведе сина си Ка-уе-рас на запад и да направи от него прекрасен мъж, а той самият никога повече нямаше да отдаде сърцето си на друга жена. Щеше да започне да мисли като Счупения рог и да използва жените както смяташе за добре — за секс, за работа — но никога, до края на живота си, нямаше да обича друго женско създание.