Счупения рог. За първи път от толкова време насам се сети за брат си. Танцуващия ураган дотолкова се бе отдал на щастието си с Рейчъл в лени ленапи, че съвсем бе забравил мохока, който някога представляваше, и брата, когото някога обичаше.
Танцуващия ураган не можеше да не се зачуди дали не бе обречен да бъде вечно предаван от тези, които обича. Като деца той и Счупения рог бяха неразделни. Какво се бе случило, че толкова ги отдалечи един от друг? Какво беше накарало Счупения рог да го намрази толкова много? Замисли се, как ли живее брат му. Дали беше щастлив, след като Танцуващия ураган си тръгна? Дали бе намерил онова преходно усещане за вътрешен покой, което беше търсил през целия си съзнателен живот?
Танцуващия ураган се стресна от шума на стъпки по павираната алея, съвсем близо до него. Той се упрекна на ум, че беше пропилял толкова време в размисъл и надникна иззад люляковите храсти. Томас стоеше на най-горното стъпало с шапка под мишница и чакаше някой да отвори вратата на Гифърд. След като почука повторно, Маргарет, икономката, отвори рязко вратата, а фенерът, който носеше, осветяваше една синина на бузата й.
— Почитаемият Томас Мороувър е тук, за да види сестра си, Рейчъл — каза Томас отчетливо.
Маргарет сведе глава.
— Съжалявам, господине, но лейди Лангстън не приема посетители — тя сякаш рецитираше думи, научени под чужд натиск.
— Аз не съм посетител, аз съм нейният брат — той се облегна на рамката на вратата и се опита да погледне вътре. — Ако е болна, имам право да я видя.
— Съжалявам, господине — повтори Маргарет упорито. — Не мога да ви пусна. Нито вас, нито когото и да било, иначе лошо ми се пише.
Танцуващия ураган видя как Томас огледа жената, мислейки си несъмнено за прясната рана на пълничкото й лице.
— Много добре — каза Томас. — Няма да ти причинявам неприятности. В такъв случай ще се видя с Лангстън.
Тя поклати глава.
— Не иска да го безпокоят. Дадена ми е съвсем строга заповед.
Томас погледна встрани и тихо напсува по моряшки.
— Можеш ли да ми кажеш — погледна я той право в очите, — тя наистина ли е болна или той я държи като затворничка?
От кръглите очи на икономката се стичаха сълзи.
— Наистина е болна, сър. Много е болна и става все по-лошо. Всичко опитах. И понякога като че ли се оправя, а после пак става по-зле — тя отстъпи една крачка. — Трябва да влизам. Не трябва да разговарям нито с вас, нито с когото и да било за господарката.
Томас я хвана за ръкава.
— Какво й е? — попита я умоляващо той. — Можеш ли да ми кажеш каква е тази болест, от която се е разболяла?
Маргарет хвърли поглед през рамото си, защото явно се страхуваше от наказанието, което щеше да последва, ако я хванат да разговаря с брата на Рейчъл.
— Не зная, сър. Най-странното нещо, което съм виждала. Повечето време не знае къде се намира. Говори неразбрано. Господарят казва, че е обладана от дявола. Било наказание за греховете й към истинския й съпруг — тя стисна зъби. — Господарят казва, че е мърсувала с индианците, за да се спаси.
Томас изтри с ръка челото си.
— Благодаря ти за помощта. Сега можеш да си вървиш. Ако онова копеле те пипне с пръст, защото си ми издала, веднага ми кажи. Можеш да ме намериш в пристанището на кораба „Лейди Рейчъл“. Трябваше да съм отплавал още вчера със сутрешния прилив, но стоките и майка Англия ще почакат, докато не се оправи сестра ми.
Маргарет се обърна и хлътна вътре, като затвори вратата зад себе си. Преди още да се е обърнал, Томас чу хлопването на резето.
Танцуващия ураган се изправи в цял ръст в мига, в който вратата се затвори.
— Той не ми дава никакъв избор, Томас — каза тихо той. — Трябва да се уверя, че тя не е в опасност.
Томас слезе от стъпалото и тръгна след индианеца към сенките в градината.
— Ти ще се справиш ли с това — той вдигна поглед към тухлената стена на оградата. — Ще рискуваш ли живота си, дори и да се окаже, че тя може да си седи там горе и да си пие чая с Лангстън?
— Чу какво каза прислужницата. Това, което трябва да разбереш, е по-скоро тона, отколкото самите думи. Рейчъл е много болна — каза тъжно Танцуващия ураган. — И независимо дали тя сама е избрала да остане с този мъж или не, ако е болна, аз трябва да я видя.
Томас погледна към слабата светлина, която се процеждаше през спуснатите завеси на третия етаж, и бавно въздъхна.
— Точно този е прозорецът — той нахлупи шапката си и посочи с ръка. — Мога да се покатеря до върха на главната мачта и в ураган, но не мога да се покатеря до третия етаж по тухлена стена, приятелю.