Танцуващия ураган хвърли безгрижен поглед нагоре към стената.
— Не те карам ти да се качиш. Аз ще отида при нея — той вдигна конопеното въже и го нави внимателно на ръката си. — Имам друга задача за теб — огледа Томас отгоре до долу. — Ако си съгласен, разбира се.
— Казвай. Възможността това копеле да държи Рейчъл против волята й така ужасно ме влудява, че не мога да мисля спокойно.
— Иди в обора и вземи два коня. Два бързи коня. Ако искаш, оседлай твоя, но на моя сложи само юзда. Никога не се научих да яздя добре със седло.
— Да открадна неговите коне?
— Ако я задържа насила, ще я отведа. Ще трябва да препускаме бързо, докато стигнем гората — там сме в безопасност. Не мога да защитавам жена си по каменни улици.
— Ще го направя — Томас погледна нагоре към тухлената стена на къщата. — Но сигурен ли си, че това е правилният начин да се добереш до нея? Не можеш ли да се промъкнеш в приземния етаж и да се изкачиш по стълбите, като всички?
— Чу, че вратата бе затворена с резе. Очевидно тоя страхливец очаква неприятности. Няма да го убивам, освен в случай, че ми се наложи. Нямам право да убивам без основателна причина, защото съм шаман на моите хора. Това значи, че вероятно ще се лее по-малко кръв и опасността за Рейчъл няма да е толкова голяма.
— Добре. Звучи ми адски налудничаво, но ще доведа конете.
Танцуващия ураган завъртя куката, прикрепена към въжето, високо над главата си и тя се закачи на стърчащия долен перваз на прозореца на втория етаж. Те предположиха, че над този прозорец е стаята, в която се намира Рейчъл.
Томас подсвирна тихо и се отправи към обора, чийто очертания се виждаха в тъмнината зад един ред от други селскостопански постройки.
— Ще побързам. Бог да ти помага, приятелю. Ще ти е необходимо.
Танцуващия ураган провери с тялото си здравината на въжето и куката и доволен от издръжливостта им, се повдигна от земята и започна да се катери по стената.
Опрял крака на хладните, грапави тухли, Танцуващия ураган бавно се изкачваше нагоре. Отпускаше се на въжето, като използваше собствената си тежест за равновесие. Малко по малко той се издигаше над земята, мина покрай прозореца на първия етаж и стигна до втория. Когато се изкачи до перваза на прозореца на втория етаж, трябваше да се задържи на ръба, който не бе по-широк от половин тухла.
Танцуващия ураган пое внимателно дъх, докато се опитваше да запази равновесие в клекнало положение, поставил единия си бос крак под другия. Като откачи куката на въжето от ръба, той бавно се изправи от вътрешната страна на касата. Сега трябваше да закачи желязната кука на следващия перваз, без да загуби равновесие и без да падне долу в тревата.
Чу тихо конско цвилене и пръхтене и разбра, че Томас изпълняваше задачата. Той се усмихна в тъмнината, доволен от избора си на съюзник. Този Томас, брат на Рейчъл, беше добър човек. Можеше да се осланя на подкрепата му, като се върне в селището.
Като се поколеба само за момент, Танцуващия ураган метна куката над главата си. При първия опит я хвърли твърде високо и удари тухлата над прозореца. При втория си опит, обаче, тя се удари в стъклото и се разнесе тих звън. Имаше невероятен късмет, че тънкото стъкло не се счупи.
Танцуващия ураган вдигна поглед към ясното нощно небе и се помоли шепнешком. После хвърли отново куката и този път тя се закачи на перваза. Дръпна силно, тя се захвана и той отново се заизкачва нагоре по стената към Рейчъл.
Когато стигна до перваза на прозореца на третия етаж и спря да си почине върху тесния издатък, той осъзна, че никога през живота си не е бил толкова високо над твърдата земя. Струваше му се, че само да се протегне, би могъл да откъсне една блещукаща звезда от небето, а когато погледна надолу, тревата се виждаше толкова далече под него, че му се завиваше свят.
Като остави куката и въжето да висят там, където си бяха, Танцуващия ураган се обърна както си беше на прозореца и, като се стараеше да запази равновесие, затули с ръце очите си, за да погледне в слабо осветената стая.
В дъното на малката спалня имаше едно легло с толкова голяма купчина завивки, че не можеше да се види човекът в него. Но някой спеше в леглото и това беше Рейчъл — Танцуващия ураган го усещаше с цялото си същество.
Съвсем внимателно опря длани на стъклото и го плъзна нагоре, точно както беше видял да прави една прислужница тази сутрин, когато миеше прозорците на долния етаж. Когато стъклото отказа да се плъзне гладко, той измъкна ножа от препаската си и разшири местата, на които заяждаше. При следващия опит прозорецът бавно и със скърцане се вдигна.