Танцуващия ураган затръшна вратата и намести стола. Точно това искаше да избегне. Чуваше как момичето пищи, докато бягаше по коридора и крещеше, че къщата е нападната от индианци.
Танцуващия ураган знаеше, че бе въпрос само на секунди, докато се появят и другите. Изтича обратно към Рейчъл и я взе на ръце.
— Сега ще те отведа вкъщи, ки-ти-хи — й каза той. — Трябва да се държиш за мен — той вдигна ръцете й, за да ги постави около врата си, но те се отпуснаха безпомощно встрани.
— Не мога — изохка тя.
— Трябва — настоя той като погледна към вратата. Вече чуваше врявата долу. Цялата къща се беше вдигнала на крак.
Той погледна пак към Рейчъл, която отново беше почти загубила съзнание. Нямаше как да се държи за него, докато той слиза по тухлената стена, а той не можеше да стигне до земята, без да използва ръцете си. В къщата вече знаеха за присъствието му и той не можеше да се измъкне. Помисли си да скочи, но това сигурно щеше да означава смърт и за двама им.
Някакъв мъж с гърлен глас удряше по вратата с нещо тежко. Момичето още пищеше, а в коридора имаше и други хора. Няколко кучета ръмжаха и лаеха пред вратата.
Танцуващия ураган погледна влажния чаршаф на леглото. Ще завържа Рейчъл за себе си, ето какво ще направя. Махна лъка и колчана от гърба си. Някой удари по вратата още веднъж и този път дървото се разцепи. Танцуващия ураган издърпа бързо чаршафа от леглото и преметна безчувственото тяло на Рейчъл през рамото си, впримчвайки ръцете й около врата си. Обви и двамата с муселиновия чаршаф, като прикрепи тялото й до своето и после завърза здраво китките й около врата си.
Вратата се разцепи отново. Сега Танцуващия ураган чуваше гласа на Гифърд, който се носеше по коридора и бързаше да поеме нещата в свои ръце.
— Не ги оставяйте да се измъкнат — викаше той. — Тия мръсни диваци отвличат жена ми!
Танцуващия ураган скочи от леглото и побягна с оръжието си в ръце. Беше му трудно да се движи с Рейчъл на гърба, но щеше да успее някак. Точно когато се качи на прозореца, вратата поддаде и той инстинктивно се обърна, за да застане лице в лице с врага си и да предпази жена си, завързана за гърба му.
Усети пистолета, преди даже да го е видял, а пръстите му намериха стрелата и я заредиха за миг. Пусна я и тя, полетявайки право към здравеняка, който беше разбил вратата, го прониза точно в средата. Човекът извика и се свлече, стискайки стрелата, която стърчеше от корема му. Пистолетът му падна на земята и изгърмя, изпълвайки стаята с червен барутен дим и остра миризма.
Танцуващия ураган се измъкна през отворения прозорец и с ъгълчето на окото си забеляза страхливеца Гифърд.
— Ах ти, червени кучи сине! — извика Гифърд като вдигна една пушка към рамото си толкова побеснял от яд, че сякаш не си даваше сметка, че като се прицелва в Танцуващия ураган, той се прицелва и в Рейчъл.
Танцуващия ураган сграбчи въжето до краката си и се хвърли в нощта, точно когато пушката изгърмя в прозореца.
Глава двадесет и девета
Димът от изстрела обгърна Танцуващия ураган, докато не остана нищо друго, освен шума от срутващи се тухли, екота от изстрела и миризмата на изгорял барут. Хвърли се във въздуха, като се молеше въжето да издържи, защото в противен случай и двамата с Рейчъл щяха да полетят към смъртта.
Миг само след изстрела на Гифърд Танцуващия ураган усети как увисна във въздуха, без да чувства сигурността нито на опънатото въже, нито на здравата тухлена стена. В този момент му се струваше, че лети. Спомни си приказките, които му беше разказвал дядо му Шаакан за шамана, дето можел да лети и се зачуди, дали усещането е такова.
За частици от секундата Танцуващия ураган усети как въжето се опъна и го изхвърли нагоре и в посока към стената. Във въздуха още падаха парчета от прозореца и натрошени тухли, когато босите му стъпала се удариха в стената толкова силно, че зъбите му изщракаха. Без да губи нито миг, той започна да слиза надолу заедно с Рейчъл, все още здраво завързана за гърба му.
— Върни се, червен кучи сине! — крещеше Гифърд с всички сили. — Зареди пак! Зареди! — извика той на някого.
Танцуващия ураган не погледна нагоре нито за миг. Сега беше почти до перваза на прозореца на втория етаж.
— Предпочитам жена ми да е мъртва, отколкото отвлечена от езичници! — извика Гифърд отгоре.
Танцуващия ураган усети с босите си крака стъклото на прозореца и се отпусна на перваза.
— Господи, махай се оттам! — викна Томас отдолу. Танцуващия ураган погледна към него като освободи въжето от третия етаж и започна да го навива. Томас чакаше долу на гърба на един откраднат кон и държеше друг за юздата.