Танцуващия ураган се наведе, за да я целуне по устните. Бяха хладни.
— Спи и не говори повече за умиране — прошепна той.
Тя вдигна ръка да отметне кичура от косата му, паднал на бузата й, а после изпадна в безсъзнание и ръката й се отпусна.
Танцуващия ураган се опитваше да спре влагата, която се събираше в ъгълчетата на очите му, докато си намираше работа и събличаше нощницата на Рейчъл. Изми пламналото й тяло и й облече туниката от ярешка кожа, която предвидливо носеше за нея в чантата си.
Вбесяваше се от факта, че нищо не можеше да направи за нея, че не знаеше от какво всъщност е болна. Никога не беше виждал такава странна болест. Като че ли беше изпила някакво приспивателно, от което не може да се събуди.
Танцуващия ураган изведнъж се отпусна на петите си и се загледа в пламъците на огъня. Приспивателно, по-силно от тези, които познава? Отрова? Да не би онзи страхливец да я е отровил? Той погледна отново сивото й, изпито лице. Беше напълно възможно.
Когато Томас се върна от обиколката си около лагера, завари Танцуващия ураган свит край огъня, а едната му ръка държеше китката на Рейчъл и търсеше пулса й.
— Как е тя?
Танцуващия ураган погледна към нея и после пак към огъня.
— Не е добре. Сърцето й започна да бие толкова нарядко, като че ли спира, а после пак започва — той млъкна за момент. — Мисля, че е отровена.
— Отровена! — Томас клекна, за да разгледа по-добре сестра си. Сега тя бе облечена в туника от ярешка кожа, косата й беше прибрана на плитка, а на врата й имаше огърлица от излъскани камъчета и черупки. — Кой би могъл… — той спря, преди да е завършил изречението. — Лангстън? — вдигна поглед към Танцуващия ураган. — Но защо?
— Беше обявил, че е негова жена, въпреки че още не са женени. Рейчъл е развалила годежа им в каретата, точно преди брат ми и неговите хора да ги нападнат.
Танцуващия ураган беше разказал на Томас историята за отвличането на Рейчъл преди това.
— Знаех си, че не са женени! Просто го знаех! — Томас отиде да седне до Танцуващия ураган, докато обмисляше новата информация. След малко вдигна рамена — парите. Само заради парите е — вдигна ръка и разтвори пръсти. — Веднага след като това копеле Лангстън се върна във Филаделфия, извади удостоверения за женитба и за смъртта на Рейчъл с помощта на един приятел в съда и след това поиска остатъка от зестрата й.
— Той е мислил, че тя е умряла от ръката на брат ми през нощта, когато я изоставил в гората, и когато се е появила пред вратата му, е трябвало да се отърве от нея.
— И при това бързо — добави Томас. — Преди да го е обявила за лъжец и мошеник, какъвто е.
Танцуващия ураган погледна Рейчъл, която лежеше неподвижно и само гърдите й се повдигаха леко и неравномерно от време на време.
— Лъжец, мошеник, а може би и убиец.
Томас се изправи и удари с юмрук дланта си.
— Ако тя умре, ще убия този Лангстън.
Танцуващия ураган се втренчи в огъня.
— Ти и аз заедно, братко мой. И двамата.
През цялата нощ Томас и Танцуващия ураган бдяха над Рейчъл. Още на два пъти тя преставаше да диша и Танцуващия ураган я разтърсваше силно, докато поеме отново дъх. Точно когато сякаш идваше смъртният й час, цветът на лицето й започна да се възвръща. Като по някакво чудо, още преди да се е съмнало, тя поиска вода и изтощено заяви, че е гладна. Томас и Танцуващия ураган не виждаха никакво обяснение за странното й възстановяване. Изглежда, че постоянно са й давали някаква отрова — без съмнение, опиат — и сега, когато вече не беше в ръцете на Гифърд, би могла и да се оправи.
Когато настъпи следващият ден, тя вече беше в състояние да седи, облегната на едно дърво, толкова дълго, че успя да вечеря заедно с двамата мъже, които обичаше най-много на света.
— Още не мога да повярвам, че си жив, Томас — пое си дъх тя. Гласът й беше слаб, движенията — несигурни, но тя все пак беше онази Рейчъл, която двамата мъже познаваха.
— Аз пък го повярвах съвсем лесно — подразни я той. — Първо, никога не съм умирал.
— Но той ми каза, че си се удавил в морето — след всичко, което беше преживяла, тя не можеше да произнесе името на Гифърд. — Каза ми, че дори не са могли да намерят тялото ти.
— Копеле такова! Това е било жестоко. — Томас й предложи чаша горещ билков чай, който Танцуващия ураган беше запарил специално за нея, за да възвърне силите си. Сега, след като беше минало действието на отровата, тя трябваше да се справи само с последиците от нея, от които трепереше и й се виеше свят.
— Въпросът е какво да правя сега? — каза Рейчъл замислено.