— Да правиш? — Танцуващия ураган се извърна, за да я погледне право в небесносините очи, за които се беше страхувал, че никога вече няма да види отново. — Няма да правиш нищо. Веднага, щом като си в състояние да пътуваш, ще тръгнем към селището и сина ни.
— О, не — засмя се тя предизвикателно. — Онова миризливо куче ми взе парите, наговори ми отвратителни лъжи и се опита да ме убие с някакъв опиат и аз искам отмъщение.
Танцуващия ураган взе чашата, която тя му подаде.
— Няма да рискуваш живота си отново за пет пари.
— Селището ни се нуждае от конете и припасите, за да прекосим Охайо.
— Аз се нуждая от тебе повече, ки-ти-хи — отвърна твърдо Танцуващия ураган.
Рейчъл вдигна поглед към Томас.
— Никога преди не съм познавала съпруга си — шаманът, такъв — да се предава, когато е обсаден — каза тя, за да го подразни, но в гласа й имаше предизвикателство.
— Не се предавам! — отвърна Танцуващия ураган. — Но знам какво е важно и какво — не. Твоят живот ми е по-скъп, отколкото цялото богатство на света и няма да го рискувам.
— Няма защо да рискуваш живота на когото и да било. Единственото, което трябва да направим, е да отидем в града — тя погледна палаво към Томас — и да го уплашим до смърт. Ако го притиснем както трябва, с удоволствие ще ми върне парите.
Томас не можа да потисне усмивката си.
— Би могло и да се получи.
Танцуващия ураган премести погледа си от Рейчъл към Томас.
— Заговорничиш с болната ми жена срещу мен?
Томас закачливо ръгна с една пръчка Танцуващия ураган.
— Не срещу теб, а срещу онова копеле Лангстън.
— Няма да бъде трудно — успокои го Рейчъл, като се отдели от дървото и хвана Танцуващия ураган под ръка. Мисълта за отмъщение я караше да се чувства по-силна. — Вече имам план — тя целуна изпъкналите мускули над лентата на бронзовата му ръка.
— Не искам да имам нищо общо с това! — Танцуващия ураган се направи, че не забелязва ласката й. — Ще те заведа обратно в селището, дори и да се наложи да те завържа за гърба си, жено.
— Но не се ли бяхме разбрали така, скъпи? — каза тя нежно. — Че няма да има повече насилие. Че ще имам правото сама да вземам решения?
Той бавно въздъхна. Не му харесваше идеята да се върне във Филаделфия, изобщо не му харесваше. Трябваше да заведе Рейчъл обратно в селището — у дома, където всичко му беше познато и където можеше да я защити.
— Да, така се бяхме разбрали, но…
— Но какво, но? Това са моите пари и аз си ги искам обратно. Искам да замина на запад с нашите хора и да им помогна да стигнат в безопасност. Ще ме заведеш ли при Гифърд, Урагане? Ще помогнеш ли да сложа точка на този живот, веднъж завинаги?
Той започна да рови с мокасината си тъмната почва, която миришеше силно на хумус.
— Жено, това не ми харесва, но ще те заведа — той вдигна поглед към нея, а в черните му очи се четеше загриженост. — Този мъж ще те заведе, защото те обича, а не защото желае дребните ти пари.
Рейчъл се изправи на колене и постави ръцете си на широките му голи рамене, така че се втренчи право в гарвановочерните му очи.
— Точно така — тя го целуна, а устните и останаха по-дълго върху неговите, без да я е грижа, че брат и гледа. Когато се отдръпна, тя се обърна към Томас, а в ъгълчетата на устата й заигра усмивка. — Искаш ли ти да му кажеш за плана ни или оставяш на мен?
Томас леко почука глинената си лула в подметката на ботуша си с кикот.
— О не, идеята беше твоя, аз само я дооформих — той вдигна ръка. — Бъди моя гостенка, сестро. Съпругът ти те чака.
Една седмица по-късно Томас, Танцуващия ураган и Рейчъл пристигнаха във Филаделфия на коне под прикритието на здрача. Рейчъл, която беше възвърнала силите си, беше седнала зад Танцуващия ураган, а Томас водеше. По преки пътища стигнаха право до величествената къща на Гифърд Лангстън и слязоха от конете до една редица явори и тополи зад имението.
Танцуващия ураган слезе, но още преди да успее да помогне на Рейчъл, тя скочи от гърба на коня и се приземи без затруднение в окосената трева. Носеше туниката си от ярешка кожа, а тъмната й коса се спускаше по гърба. По бузите и челото си беше нарисувала линиите и символите на фамилията, която беше приела, като беше взела боя от Танцуващия ураган. Настояваше да изрисува и неговото лице със синьо и червено, както и голите му ръце и гърди — за по-голям ефект, както беше казала. Дори и Томас се беше разкрасил с две диагонални сини линии по едната буза, като символ за смелостта си.
Танцуващия ураган погледна Рейчъл. Той не носеше нищо друго, освен препаската и мокасините си. На кръста си имаше един украсен с пера колан и втъкнати в него ножове. От едната страна висеше скалпа на Счупения рог.