— Сигурна ли си, че искаш да го направиш, жено?
— Говорихме за това поне сто пъти, мъжо — тя докосна голата му ръка и тялото й потръпна от вълнение. — Точно това искам.
— Ако стане напечено, ще тичаш при конете — той я хвана за брадичката и я накара да погледне нагоре към него, за да й внуши, че говори сериозно. — Ще се срещнем в лагера.
Тя хвана ръката му, свали я и се усмихна.
— Ясно. Сега да вървим.
Танцуващия ураган се обърна към Томас, който чакаше до храстите, за да остави Рейчъл и Урагана насаме.
— Бели човеко, когото наричам брат, предупреждавам те, че ако ме ранят или убият, ти отговаряш за съпругата ми. Не искам да й се случи нищо лошо. Ако има затруднения, аз ще се справя с тях, а ти трябва да я измъкнеш от къщата.
Томас измъкна тапата на едно шише с уиски и отпи.
— Обещавам ти, че никой няма да й навреди. Веднъж едвам не загубих сестра си, втори път това няма да се случи.
Рейчъл се вдигна на пръсти и целуна звучно Танцуващия ураган по устните.
— Да вървим, скъпи.
Тя сграбчи от гърба на коня чантата си от зебло и се затича през тъмния двор след брат си, който вече се беше отправил към вратата на кухнята.
Рейчъл, Томас и Танцуващия ураган се запътиха право към задния вход, където една котка с котилото си пиеше мляко от една чинийка. Рейчъл завъртя месинговата топка на бравата и влезе, а мъжете я последваха.
В кухнята беше полутъмно. Прислужниците бяха изчистили и се бяха оттеглили в таванските си помещения.
В топлата стая с нисък таван миришеше на дим и канелен хляб.
Рейчъл и мъжете след нея тръгнаха предпазливо през кухнята. Вървяха по тъмния коридор към кабинета на Гифърд. Всяка вечер, освен когато излизаше, той прекарваше там, така че Рейчъл можеше да се обзаложи, че и тази вечер щеше да е там. Затова не можа да потисне една победоносна усмивка, когато погледна иззад ъгъла и зърна светлината, процеждаща се под вратата на кабинета.
Точно като зави зад ъгъла, следвана неотлъчно по петите от Танцуващия ураган и Томас, тя изпищя тихо, без да иска. Там стоеше Маргарет, обляна от светлината на свещта, която държеше, и беше втренчила поглед в нея, в индианското облекло и рисунките й по лицето, сякаш виждаше някакъв зловещ призрак.
Рейчъл си помисли, че Маргарет ще припадне, когато види и Танцуващия ураган.
Но Маргарет я позна и внимателно я огледа в продължение на цяла минута. Рейчъл вдигна пръст към устните си и посочи първо към вратата, а после и към себе си. Страхуваше се да говори, да не би Гифърд да я чуе, но искаше Маргарет да разбере, че иска да отиде при него, без да се намесват хората от къщата.
Маргарет помисли малко и после кимна. Рейчъл знаеше, че възрастната жена винаги я е харесвала заради добротата й. Знаеше също, че тя презира Гифърд заради неговата непочтеност и жестокост. Само напредналата й възраст я възпираше да си потърси работа на друго място — иначе отдавна да го е направила.
Маргарет погледна към вратата на кабинета, а после се обърна и тръгна със свещта надолу по коридора, откъдето беше дошла, преструвайки се, че изобщо не е видяла Рейчъл.
Рейчъл се извърна, за да се усмихне на Томас и Танцуващия ураган, а после тръгна към вратата. Точно когато сложи ръка на излъсканата брава, тя съвсем ясно чу женски кикот… кикот на уличница. Погледна към Томас. Той се усмихваше широко и й даде знак с ръка, че моментът беше настъпил — сега или никога.
Оказа се, че е заключено, когато Рейчъл се опита да завърти топката на вратата. Танцуващия ураган сякаш се разтревожи, но тя само се повдигна на пръсти и намери ключа, който Гифърд винаги оставаше над рамката на вратата. Завъртя ключа колкото може по-тихо, въпреки че ако съдеше по звуците, долитащи отвътре, тя се съмняваше, че Гифърд и приятелката му са чули нещо.
Като отключи вратата, тя завъртя внимателно топката и отстъпи, за да направи място на Танцуващия ураган. В мига, в който отвориха вратата, Гифърд вдигна глава. Седеше на един стол, панталоните му бяха смъкнати до глезените, а неговата лейди Джеслин, полуразсъблечена, беше коленичила пред него.
— Какво по дя…
Танцуващия ураган скочи във въздуха като някакво дяволско видение и преди Гифърд да успее да каже и една дума, той опря нож до гърлото му.
— Продължавай, Лангстън, продължавай да лаеш — каза Томас, като влезе и затвори вратата зад себе си. — Нищо друго не може да ми достави по-голямо удоволствие от това да видя как приятелят ми ти прерязва гърлото.
Жената се строполи назад от страх и Рейчъл сложи крак на голите й гърди, а после попипа ножа в ножницата.