— Мога да одера елен за пет минути. Мислиш ли, че ще ми отнеме повече време да одера една жена?
— О, Боже мой! О, Боже мой! — завика Джеслин, като се задъхваше. — Тя е полудяла, Гифърд. Тя е полудяла.
— К… какво искате? — успя да каже Гифърд. Той държеше колана на панталоните си и се опитваше да намери начин да покрие откритите си части, без да прави много движения под ножа на дивия индианец.
— Искам си парите — заяви Рейчъл все още с крак между пищните гърди на Джеслин.
— Твоите… твоите пари? Не… не знам за какво говориш.
— Говоря за парите от зестрата ми и ти прекрасно го знаеш! Те принадлежат на законния ми съпруг — тя посочи Танцуващия ураган. — И той е адски ядосан, че не си ми ги дал в деня, когато дойдох за тях.
— Гифърд… — изписка Джеслин. Рейчъл я натисна по-силно с крак.
— Предлагам ти да мълчиш.
— Аз… аз изобщо нямам твои пари. Няма… няма как да ги имам тук.
Томас поклати глава.
— Жалко, защото зет ми не разбира много английски и още по-малко разбира английската парична система — той вдигна рамене, наля си от най-хубавото бренди на Гифърд и го разлюля в чашата си. — Нека се настаним по-удобно и тогава ще можем да си поговорим по-спокойно. Рейчъл?
Рейчъл извади от чантата си едно въже и с помощта на Томас завърза Гифърд и Джеслин за столовете. Не им позволиха дори да се облекат — Рейчъл искаше да ги накара да се почувстват колкото може по-уязвими. Бяха се разбрали, че няма да има насилие, освен ако не е съвсем наложително. Рейчъл не виждаше смисъл да причинява физическа болка на Гифърд — искаше само да го уплаши до смърт.
След като завързаха здраво Гифърд и лейди Джеслин, Томас направи знак с ръка на Танцуващия ураган, който още не беше проговорил, да се отдръпне крачка назад.
Рейчъл с мъка се сдържа да не се разсмее. Танцуващия ураган прекрасно играеше ролята на абсолютен дивак. Беше застанал с разкрачени крака и сега държеше ножа в ръка, привидно спокоен, но готов да скочи всеки момент, и гледаше втренчено Гифърд.
— Така добре ли е? — Томас взе отново питието си.
— Настоявам да ме освободиш, Томас Мороувър! — изписка Джеслин. — Баща ми ще те обеси заради това, копеле такова!
Томас извъртя очи нагоре и Рейчъл извади един парцал от чантата си, с който завърза устата на Джеслин така, че не се чуваше повече никакъв звук, освен приглушен протест.
— По-добре ли е така? — попита Рейчъл брат си невинно.
— Много по-добре — Томас вдигна чашата си. — Нека се върнем към темата, Гифърд. Към фактите. Ти и сестра ми не сте женени и никога не сте били. Това е факт. Ти си я изоставил в едно селище на мохоки да умре. Това е факт. Върнал си се тук и си излъгал, че си бил женен за нея, за да се добереш до парите й. Това е факт. Със завръщането си тя разрушава мита, че си вдовец и те поставя в кофти ситуация. И това е факт! Опитал си се да убиеш сестра ми, за да се отървеш от тази каша!
— Аз… аз… аз не съм — простена Гифърд. — Тя… тя беше болна.
Томас поклати глава.
— О, забравих най-същественото — той кимна към Танцуващия ураган. — Съпругът на сестра ми е побеснял от цялата тази работа.
Танцуващия ураган оголи зъби и изръмжа.
Рейчъл погледна към Гифърд — той видимо трепереше.
— Сега какво ще направим по този въпрос, Гифърд? А? — Томас отпи от брендито. — Съпругът на сестра ми иска зестрата, която смята, че му принадлежи по право — той вдигна рамене. — Но тя е у теб.
Очите на Гифърд се разшириха от страх. Танцуващия ураган, който стоеше пред него, беше започнал да точи на един камък тридесетсантиметровото острие на ловджийския си нож, от което се чуваше еднообразно скръц… скръц… скръц.
— О, Божичко, о, Божичко, ще повърна — изстена Гифърд, без да откъсва очи от Танцуващия ураган.
— Парите от зестрата, Гифи? — Томас вдигна едната си вежда.
Рейчъл въздъхна.
— Много съжалявам за всичко това, но сега, когато Танцуващия ураган е мой съпруг, аз трябва да предам зестрата си на него. Разбираш ли? — каза тя невинно.
На Гифърд започна да му се гади.
— Аз… аз имам пари.
— Пари! — запротестира Джеслин през парцала на устата й. — Нямаш никакви други пари, освен моите.
Гифърд хвърли към Джеслин предупредителен поглед.
— Мога да намеря пари, ако това искате. Накарай го сега да се махне — той погледна към Танцуващия ураган. — Накарай този звяр да се махне!
— Кога можеш да донесеш парите? — попита Томас. Танцуващия ураган остави втория нож на масата под носа на Гифърд и извади трети от колана си, този път — с тесен и остър връх. Започна да го остри внимателно на камъка, все още приковал очи в Гифърд. Скръц… скръц… скръц. Гифърд погледна към масата с ножовете.