Туубан премести погледа си от Рейчъл към Танцуващия ураган.
— Казва, че е Счупения рог, твой брат от племето мохоки.
Кръвта на Рейчъл се смрази и тя се вкопчи в голата ръка на Танцуващия ураган.
— Счупения рог е тук? — каза шепнешком. — Не може да бъде.
— Мъж без ухо — Туубан перна собственото си ухо. — И жена със заешка устна. Каза, че му е жена.
Долната устна на Рейчъл потрепери.
— Той крои нещо лошо. Не е дошъл тук с добро. Танцуващия ураган отправи поглед към вигвама си, но той беше зад други индиански жилища.
— Той все още е мой брат. Пътувал е дълго. Трябва да видя какво иска. Така е правилно.
Рейчъл плъзна ръката си в ръката на съпруга си.
— И аз ще дойда.
— Не трябва. Знам, че брат ми те плаши. Вземи сина ни и отиди във вигвама на родителите ни. Там ще си в безопасност.
Тя стисна ръката на мъжа си и събра смелост.
— Не, отиваме заедно.
Танцуващия ураган кимна и се обърна към Туубан.
— Никой ли не е с него? Сигурен си. Брат ми е хитър и неискрен човек.
— Не, стражите не са видели никого.
— Нищо не могат да ни направят, ако са двама срещу едно селище, но за всеки случай ще те помоля да кажеш на воините, че брат ми е в лагера. Предупреди ги да наблюдават жените и децата си и да си отварят очите за някаква опасност. Изпрати допълнителни стражи да пазят лагера от всичките му страни, докато аз се позанимая със Счупения рог.
Туубан кимна кратко и хукна.
С ръце, вплетени една в друга, Рейчъл и Танцуващия ураган пресякоха лагера в посока към вигвама си. Тя веднага позна Счупения рог, макар че лицето му беше посивяло от пепел и той изглеждаше по-слаб от миналото лято. До него стоеше Хубава жена, чието лице беше също посивяло, облечена в парцаливи дрипи.
— Защо е тази пепел? — запита Рейчъл шепнешком.
— Изглежда, че брат ми и жена му са в траур, заради член на семейството.
Когато Счупения рог видя Танцуващия ураган, той пристъпи напред и протегна двете си ръце в мир. Танцуващия ураган ги пое внимателно.
— Поздрави, братко — каза на английски Счупения рог.
— Поздрави за теб, братко. Смятах, че съм мъртъв за теб — каза Танцуващия ураган, минавайки директно на въпроса. — Как ме намери и защо си дошъл?
Счупения рог наведе глава в знак на подчинение.
— Не мога да поправя това, което е било сгрешено в миналото. Не мога да променя посоката на вятъра, който вече духа. Дойдох да донеса скръбна новина на теб и на лени ленапи. Нашата майка ни каза къде си отишъл, като се надяваше, че ще можем да поправим различията си.
— Казваш, че си дошъл от Великите езера до Чесапийк, за да донесеш новина за мъртвия си брат?
— Не бъди толкова подозрителен — Счупения рог разтвори ръце. — Аз не съм въоръжен, с изключение на един мускет, който лежи на входа ти, един лък и един ловен нож. Дойдох, защото това беше правилното нещо, което можех да направя — погледът му се отклони към лицето на Рейчъл, но го отмести, преди да забележи брат му.
Рейчъл стисна по-силно ръката на съпруга си.
— И каква новина носиш? — Танцуващия ураган повдигна ръка. — Покрит си с пепелта на траура. Кой е починал?
— Не предлагаш ли гостоприемство на този мъж и жена му, които идват толкова отдалече?
— Първо новината, братко.
Счупения рог скръсти ръце на гърдите си.
— Духът на майка ни премина в небесата. Цялото селище измря от едра шарка и тя беше една от тях.
Танцуващия ураган присви очи.
— Ти не носиш въздуха на заразата със себе си, нали? — предизвика го той.
— Погледни ни — изрече презрително Счупения рог. — Погледни ни внимателно и виж, че носим белезите на болестта. Беше преди месеци, през зимата. Сега сме само две самотни души без убежище.
Танцуващия ураган въздъхна бавно — беше много мило от страна на Счупения рог да дойде от толкова далеч, за да донесе на семейството на Плачеща жена новината за нейната смърт. Вярно, той изглеждаше искрен в намеренията си и очевидно беше дошъл без придружители. Може би брат му беше прозрял злините, причинени от досегашното му поведение, и съжаляваше за тях. Може би кончината на цялото селище на мохоките го е накарала да разбере колко зло е нанесъл.
Танцуващия ураган отстъпи встрани и придърпа Рейчъл със себе си, за да поговори с нея насаме.
— Моят брат идва с добри намерения и единственото правилно нещо е да му предложа гостоприемството на дома ни.
Рейчъл го гледаше настоятелно право в очите.
— Това не ми харесва. Това изобщо не ми харесва.