— Може би се е разкаял за греховете си. Такива неща се случват, жено.
Тя хвърли поглед към Счупения рог, който разговаряше тихо с Хубава жена.
— Не се и съмнявам в това. Въпросът е обаче може ли Счупения рог да се промени? Може ли да му се има доверие?
— Трябва само да ги нахраним и да им осигурим място, където да положат глави. Ще кажа на Счупения рог, че може да остане ден-два, но после трябва да си върви. Ще му предложа да се подслони в моя вигвам, защото така трябва, но ще му кажа, че между нас има прекалено много лоши магии и затова не може нито да остане, нито да тръгне на запад с нас.
— Толкова бързо ли забрави всичко, което ти причини? — тя огледа красивото, бронзово лице на Танцуващия ураган, като се опитваше да проумее. Беше развила едно свирепо чувство за съхранение, което обхващаше не само Ка-уе-рас, но и съпруга й — искаше да предпази Танцуващия ураган не само от минали, но и от предстоящи терзания.
— Изобщо не съм забравил и дори не мога да кажа, че съм простил, но като шаман на моето племе аз трябва да служа за добър пример на другите. Трябва да проявявам състрадание, макар че може и да не ми е жал.
Тя зяпна в почуда.
— Трябва да се доверяваш, без да изпитваш доверие?
Танцуващия ураган погледна към Счупения рог, който се взираше в собствения си кичур, веещ се на пръта пред колибата.
— Не може да ни причини зло, когато сме между своите. Тогава аз бях в неговия лагер, но сега той е в моя.
На Рейчъл й се искаше да поспори още по този въпрос, но разбра, че няма да има никаква полза — тук ставаше дума за онова усещане за истина и лъжа, което силно владееше Танцуващия ураган и управляваше хората от Лени Ленапи. Тя се пресегна и докосна бузата му.
— Добре, мъжо, ще предложа на гостите нашия огън. Много от вигвамите са прибрани и семействата живеят заедно, така че ще трябва да спят при нас тази нощ.
Танцуващия ураган погледна брат си и снаха си.
— Така ще мога да го наблюдавам по-добре — погледна я отново. — Рейчъл… — изчака погледите им да се срещнат. — Не бих те подлагал на опасност, дори ако за минута си мислех, че той може да нарани теб или сина ни.
— Знам го — тя повдигна ръката му и го целуна по кокалчетата на пръстите. — Ще им направя нещо за ядене, докато ти ги заведеш при Звездна светлина и Шаакан — трябва да им кажете, че дъщеря им е мъртва.
Вечерта започна да ръми и вместо да вечерят на открито пред вигвама, където Рейчъл щеше да се чувства в безопасност, тя беше принудена да сервира вътре. Танцуващия ураган и Счупения рог водеха лек разговор, в течение, на който се сменяха блюда с печено еленско месо, пшеничен хляб и варен грах. Хубава жена беше седнала на една ръка разстояние зад съпруга си и не обели нито дума. Не беше неучтива с Рейчъл, но и в никакъв случай не може да се каже, че се държеше мило.
След вечеря Танцуващия ураган и Счупения рог запалиха лулите си, докато Рейчъл миеше оловните съдини, които Танцуващия ураган й беше донесъл като подарък от Анаполис. Ка-уе-рас се мотаеше из вигвама, пускайки една дървена лодчица да плава във въздуха и когато се покатери в скута на Счупения рог — любопитен като всяко прохождащо дете — Рейчъл трябваше да потисне желанието си да сграбчи сина си и да побегне. Откакто беше дошъл в лагера, Счупения рог не беше казал, нито направил нищо лошо, но тя не можеше да се отърси от чувството на безпокойство, което я преследваше през целия ден.
Смяташе да се опита да поговори с Танцуващия ураган за безпокойството си, но знаеше колко много искаше той да повярва, че брат му съжалява за миналите си действия и затова не можа да се насили да говори срещу Счупения рог. В края на краищата тя нямаше никакво доказателство, с изключение на няколко зловещи погледа, които биха могли да бъдат плод на въображението й, и лошото предчувствие на дъното на стомаха й. Танцуващия ураган е шаман, повтаряше си тя, той може да предвижда бъдещето в магиите си и не можеше да не знае, дали Счупения рог им мисли злото.
Рейчъл беше благодарна, когато най-после дойде време да си лягат. Тъй като по-голямата част от вещите им бяха опаковани — в готовност да тръгнат на запад, във вигвама имаше достатъчно място да се преспи удобно. Танцуващия ураган настани Счупения рог и Хубава жена в далечния край на вигвама, а той самия, Рейчъл и Ка-уе-рас легнаха до входа. Веднага щом духнаха лампата и Ка-уе-рас се намести до Рейчъл, тя пропълзя до съпруга си и отпусна главата си върху широкото му рамо.
— Нали ти казах, че не ни мисли злото? — Танцуващия ураган прошепна съвсем тихо в ухото й.
— Вярно, че нищо лошо не направи.
Урагана я прегърна и целуна челото й.
— Тук при мен си в безопасност. Сега спи, жено. Утре брат ми си отива. Смята да разгледа капаните по течението на Чесапийк. Той разбира мисленето на англичаните и ще се справи добре.