Рейчъл се повдигна на единия си лакът.
— Мисля да спя при Ка-уе-рас, ако нямаш нищо против.
Той се усмихна в тъмнината.
— Ще ми липсва топлината на тялото ти.
— Просто ще се чувствам по-добре, ако съм уверена, че той е в безопасност — прошепна тя.
Той отново я целуна, но този път устните му се задържаха върху нейните, а след известно време промълви:
— Ако това е добре за теб, жено, ще мина без топлината ти за една нощ.
Рейчъл целуна набързо Танцуващия ураган още веднъж и пропълзя обратно към сламеника на Ка-уе-рас. Когато положи главата си до тази на сина си, той вече спеше, а мъничките му пръстчета стискаха дървената лодка, подарени му от чичото, когото той никога нямаше да познава. Рейчъл дълго време лежа, вперила поглед в тъмнината към Танцуващия ураган, като мислеше за него и любовта, която изпитваше към него. Най-накрая тя се унесе в сън.
По някое време през нощта Рейчъл чу, че Ка-уе-рас се върти и проплаква. Без да отваря очите си, тя протегна ръка да го погали, мислейки, че сънува кошмар.
Когато той изпищя, тя уплашено отвори очи, цялата настръхнала — нещо не беше наред.
Пресягайки се да вземе уплашеното си мъниче, Рейчъл машинално се обърна към Танцуващия ураган.
Ужасеният й вик разцепи нощта. Счупения рог стоеше над Танцуващия ураган и стискаше в ръката си назъбен нож с тъмни кървави петна по него, а шията и гърдите на Танцуващия ураган бяха потънали в тъмна течност.
Рейчъл се вцепени от страх за сина си, но яростта вътре в нея беше по-силна. Като се завъртя на коленете си, тя избута Ка-уе-рас през една тясна цепка на кожата между пода на вигвама и стената — беше останала незашита от многото работа през седмицата.
— Бягай за Туубан — изкрещя тя и малкото момченце изчезна през дупката. Тогава Рейчъл се обърна, за да застане лице в лице с убиеца на мъжа си.
Грабна ножа, който държеше до възглавницата, и скочи.
— Ти го уби! — развика се бясно тя, размахвайки оръжието. — Ти уби съпруга ми и сега ще умреш!
Счупения рог отметна глава назад в буен смях.
— Дойдох да си взема моето. Вземам си кичура от пръта и заедно с него вземам късмета си и теб самата!
Рейчъл се приближаваше бавно към него — ниско приведена, а центърът на тежестта й беше съвсем близо до пода. По този начин се дебнеха хищниците и тя го, правеше инстинктивно.
— По-скоро ще обърна ножа към себе си, отколкото да ти позволя да ме докоснеш! — извика тя, пренебрегвайки горещите сълзи, които се стичаха по лицето й.
— Смели думи за жена, която пак е роб!
Рейчъл скочи напред, разпра гърдите на Счупения рог и отскочи обратно преди той да успее да я хване. Счупения рог изруга в тъмнината, тъй като докосна раната, изрязана в гръдната му кост.
— Внимавай, кучко — предупреди я той. — Ще платиш скъпо за всяка болка, която ми причиняваш. Остави ножа и да тръгваме.
— Ти излъга, мъжо!
Рейчъл се обърна и видя Хубава жена, която идваше към тях и стискаше в треперещите си, покрити с белези от едра шарка ръце, един мускет.
— Ти каза, че няма да я вземаш. Каза, че идваш да убиеш и двамата и да се освободиш от лошия късмет, който ти предадоха.
— Да, излъгах — захили се насреща й Счупения рог. — Тя беше моя в деня, когато я взех от каретата, и ще бъде моя до деня, в който умре или в който я убия! А сега остави мускета, за да не гръмне по погрешка и да ме простреляш в крака!
Хубава жена поклати глава и размаха заредения мускет.
— Не, не можеш да я имаш, защото аз съм твоята жена. Аз стоях до тебе, когато ти беше болен. Аз преследвах вълците, за да ти намеря месо. Аз няколко пъти те дарявах с деца — пак заради теб. Аз съм твоята съпруга! Аз съм твоята жена и не може да има никакви други!
Рейчъл отстъпи крачка назад и почувства натиска на дървената рамка на вигвама върху гърба си. Нямаше къде да отиде, а пред нея стояха двама смъртни врагове. Чуваше лая на кучетата в селището и гласове на хора, а също и боси крака, които тичаха пред колибата. Очевидно Ка-уе-рас беше стигнал до Туубан и беше вдигнал тревога.
Погледът на Рейчъл се прехвърли от Счупения рог към Хубава жена, която сега насочваше мускета към нея. Не беше сигурна кой от двамата представлява по-голяма заплаха, но предположи, че е Хубава жена, за която беше повече от ясно, че не може да се владее.
— Не стреляй — каза Рейчъл и вдигна ръце. — Аз не го искам. Не искам мъжа ти. Вземай го и си вървете.
— Той е полудял по тебе! Прекоси половината свят, за да те намери! Не мога да те оставя жива!