— Остави мускета или ще те удуша с голи ръце! — заплаши Счупения рог, побеснял от неподчинението на жена си. — Ще имам всяка жена, която ми харесва, а тази бяла кучка ми харесва!
Хубава жена поклати глава в очевиден унес.
— Не, няма да стане. Аз съм съпруга на Счупения рог от мохоките — тя зареди спусъка с палеца си. — Той няма да има никога друга жена, това никога няма да се повтори.
Рейчъл се стегна в очакване на изстрела на мускета, насочен право в целта. Знаеше, че това ще я убие, но стоеше безжизнена. Не можеше да вика, мислеше единствено за Танцуващия ураган, който лежеше в безсъзнание на сламеника си и кръвта изтичаше от тялото му. Той искаше толкова много да повярва в брат си, че му се предовери и заради това щеше да умре.
Рейчъл видя как Хубава жена премества пръста си върху спусъка.
— Не! — изрева Счупения рог и се хвърли между двете жени. — Не я убивай! Тя е моя!
Куршумът от мускета удари гърдите на Счупения рог и се раздроби във вдлъбнатината под реброто му, като заля Хубава жена и Рейчъл с фонтан от кръв. Той падна назад под порива на черния прах, блъскайки Рейчъл към земята и приковавайки я на пода.
Изпаднала в шок, Рейчъл закрещя и се измъкна изпод разкъсаното тяло на Счупения рог, точно когато Туубан и няколко други воини се втурнаха през вратата на вигвама.
Туубан вдигна лъка на рамото си, за да убие Хубава жена, но тя междувременно беше захвърлила мускета на земята и люлееше мъртвото тяло на съпруга си, стенейки със зловещ глас.
Все още зашеметена, Рейчъл пропълзя до Танцуващия ураган и като се наведе над него, започна да хълца. По него имаше толкова много кръв и беше невъзможно да е жив. Без да мисли, тя взе края на едно одеяло и го притисна към дълбоката рана, от която все още бликаше кръв.
— Повикайте помощ — проплакваше тя. — Повикайте Шаакан и Звездна светлина. Танцуващия ураган е ранен! Ранен е лошо! — отмахна косата от лицето си. — Може би е мъртъв.
Туубан коленичи до Рейчъл и притисна ухото си в гръдта на Танцуващия ураган. Послуша малко и после вдигна глава.
— Още е жив. Сърцето му още бие за теб, Рейчъл.
Тя избърса сълзите си, които замъгляваха взора й.
— Това не е възможно. Има толкова много кръв! Та той преряза гърлото му!
Точно в този момент някой запали лампата, която висеше на покривната греда, и Рейчъл можа да види мъртвешката бледност на кожата на Танцуващия ураган. Той едва-едва дишаше, а лицето му беше съвсем сиво.
— Дръж това здраво — каза Туубан, като повдигна края на одеялото от раната на врата на Танцуващия ураган и го постави отново. — Кървенето е намаляло.
Рейчъл погледна нагоре към Туубан объркана.
— Може и да оживее? Мислиш ли, че може да оживее?
— Стой при него. Шаакан ще си донесе чантата с лекарствата. Моят приятел Танцуващия Ураган няма да те остави без борба.
Само една седмица по-късно Рейчъл стоеше в началото на колоната от шейни и наблюдаваше Танцуващия ураган, който даваше последни заповеди, преди селището да тръгне по първата си отсечка от тяхното пътуване. Беше бледен и със забавени движения и вратът му не се виждаше от бинтовете, но настояваше, че е достатъчно добре, за да издържи пътуването.
Нямаше абсолютно никакво обяснение за това, че не изтече всичката му кръв, освен може би това, че е минало съвсем малко време от мига, в който Счупения рог заби ножа в Танцуващия ураган, до момента, в който Рейчъл притисна раната, за да спре кървенето. Ако Ка-уе-рас не беше видял какво става и не беше проплакал, Танцуващия ураган никога нямаше да оживее.
Танцуващия ураган дойде бавно към Рейчъл с ръката на сина си в своята.
— Готови сме, жено.
— Готови сме — повтори тя. Тя погледна назад към няколкото вигвама, които щяха да останат, и като засенчи очите си с ръка, видя Хубава жена да седи до едно изстинало огнище. — Сигурен ли си, че можем да я оставим просто така?
Танцуващия ураган погледна назад към вдовицата на Счупения рог. Беше се остригала и сега по главата й стърчаха остри косми. Освен това беше покрила лицето си с пепел и беше отрязала два от собствените си пръсти преди Танцуващия ураган да прибере всички оръжия, до които можеше да се докопа. Хубава жена сега седеше, скръстила крака пред изстиналото огнище, люлееше се напред-назад и призоваваше на ирокезки своя починал и погребан съпруг.
Танцуващия ураган вдигна Ка-уе-рас на рамото си и като се извърна от Хубава жена, хвана Рейчъл за ръката.
— Нищо не може да се направи за нея — тя самата си е най-големият враг. Ако някога лудостта й я напусне, то това ще бъде нейно собствено дело. Ние не можем нито да й помогнем, нито да се чувстваме отговорни за престъпленията й.