Рейчъл знаеше, че е прав, и въздъхна.
— Е, добре — усмихна се и се опита да отблъсне всичките си мисли от Счупения рог, от Гифърд, от Та-уа-ни… от всички лоши неща, които й се бяха случвали. Днес беше денят, в който започваха наново.
Рейчъл се обърна към Танцуващия ураган и се пресегна да погали широката му бронзова буза. В много отношения той все още й се струваше дивак, но тя го обичаше дори повече от самия живот.
— Води ни, съпруже мой — и дари с усмивка и него, и сина им.
Танцуващия ураган се наведе, и докосна устните й с неговите.
— Ти води.
— Не знам къде отиваме.
— На запад, Рейчъл, жено — подразни я той. — И където и да отидеш, аз ще те последвам — той взе ръката й и я постави на гърдите си, където тя можеше да почувства как сърцето му тупти. — Където и да се подслониш, ще се подслоня и аз. Твоите хора ще бъдат мои хора… твоето сърце — мое.
Ка-уе-рас плесна пълничките си малки ръце и се засмя, а родителите му скрепиха любовта си с целувка.
Епилог
Пролетта на 1763 година
Някъде в провинция Охайо
Рейчъл изтича покрай вигвама и се втурна в откритото тревисто поле, а Ка-уе-рас и Танцуващия ураган я следваха по петите. Малкото момченце се смееше толкова силно, че едва тичаше. Накрая баща му го вдигна на ръце и го метна на раменете си.
— Двама срещу един! Не е честно! — протестираше Рейчъл през рамо. Беше боса, косата й се спускаше по гърба и тя тичаше с всичка сила сред високата трева на необятното поле, съзнавайки, че те всеки момент щяха да я настигнат.
Земята, наречена провинция Охайо, беше съвършено различна от тази, близо до залива Чесапийк. Тук гората не беше толкова гъста и имаше открити полета за паша, които като че ли нямаха край. Тук, от другата страна на реката Охайо, те се бяха заселили само на една миля от лагера на племето шоний. Благодарение на товарните животни и припасите, купени в Анаполис, те бяха достигнали целта на пътуването си в добро здраве и готови да започнат нов живот, далеч от заплахите на белия човек.
С няколко плавни и широки крачки Танцуващия ураган настигна Рейчъл, а малкият се превиваше от смях, когато баща му хвана майка му за раменете и силно я завъртя, тласкайки я към земята. След това Танцуващия ураган вдигна сина си от раменете си и го свали върху гърдите на майка му.
— Стига! Стига! Вие печелите! — обяви тя, като се смееше толкова силно, че страните й вече я боляха от разтягане.
Танцуващия ураган се отпусна върху Рейчъл, като притисна детето между тях подобно на сандвич. От момчето се разнесе кикот. Точно тогава то съзря една оранжева пеперуда и се измъкна от прегръдката на родителите си, за да я догони.
— Не се отдалечавай — предупреди го Танцуващия ураган, надигайки се над избуялата до кръста зеленина. — Ще се загубиш и аз няма да има с кого да ходя на риба.
Рейчъл сграбчи любимия си за коженото елече и го придърпа към себе си, докато носовете им се докоснаха.
— А ти, какво искаш, жено? — изръмжа той закачливо.
— Целувка. Настоявам за целувка.
Той доближи устните си до нейните и езиците им затанцуваха чувствен любовен танц.
— Щом аз съм победител, не трябва ли аз да изисквам?
Тя се засмя и плъзна пръстите си към връзките на корсажа си.
— Мислех си да го сваля за през лятото — каза му тя, повдигайки гъстите си вежди. — Какво ще кажеш?
Той я наблюдаваше как придръпва меката кожена дреха, за да открие гърдите си, и очите му се премрежиха от желание. Наведе се и докосна с езика си аленото връхче на едната й гърда.
— Този мъж може да се пристрасти към това.
Тя прекара ръка по белега около врата му. Мислите за Счупения рог и за всичко онова, което се беше случило през последните две години, бяха избледнели в съзнанието й, докато накрая от тях не остана нищо друго, освен един далечен, смътен спомен.
— И ти няма да възразиш, ако се показвам така пред другите?
Ръката му се плъзна по гърдите й и тя въздъхна, притваряйки очи.
— Могат да гледат, но не и да пипат.
— Не, не, така няма да стане, мъжо — тя сграбчи силно краищата на разкопчания корсаж и се покри, симулирайки благоприличие. — Прав си. Ще бъде най-добре, ако не приема всички обичаи на твоя народ наведнъж.
Танцуващия ураган седна върху нея и сграбчи двата края на корсажа. След това го опъна толкова силно, че шевовете се прокъсаха и той остана с две парчета безформена кожа в ръцете си.
Рейчъл избухна в смях, а той се надвеси над нея и зарови лице в гърдите й. Тя чувстваше болезнено топлите слънчеви лъчи върху голата си плът и неговата близост я караше да потръпва от удоволствие. Промуши пръсти през мастиленочерната му коса и повдигна главата му, за да го погледне право в очите.