— Какво правиш? — попита Дори, събудена от гласовете. — Къде я водиш, Хубава жена?
— Ставай! — настоятелно повтори Хубава жена, като притисна обутия си в мокасина крак в бедрото на Рейчъл, което се показваше разголено от раздърпаната й жакардова дреха. — Ставай, тази жена има нужда от теб.
— Вземи мен — възпротиви се Дори, когато Рейчъл залитна изправяйки се на крака. — Вземи мен, проклета заешка уста.
Рейчъл се обърна и погледна за първи път към Дори. Жената беше набита, с големи сини очи и гъста подстригана рижава коса. Лицето й беше сипаничаво и измършавяло, но в очите й искреше някаква жизненост, същата тази жизненост, която Рейчъл вече беше доловила в гласа на новата си приятелка.
— Стига приказки! — извика Хубава жена и удари Дори с опакото на ръката си. — Без повече приказки. Ако се обадиш още веднъж, ще ти откъсна езика и ще го хвърля на кучетата.
— Не се притеснявай — обърна се Рейчъл към Дори, като се опитваше да сгъне краката си, за да им възвърне чувствителността. — Ще се оправя.
Рейчъл изпитваше желание да посегне към Дори и да изтрие струйката кръв, която се стичаше от ъгълчето на устата й, но разбра, че това само ще ядоса Хубава жена още повече.
— Какво става тук, искам да знам! — попита Гифърд, когото цялото това раздвижване беше събудило. — Къде отвеждаш годеницата ми? Настоявам да ми кажеш какво ще правиш с Рейчъл?
— Тихо, Гифърд — обърна се рязко към него Рейчъл. — Млъкни или ще ги накараш да ни убият и двамата.
В следващия момент съжали, че го нагруби така. Той просто се беше опитал да я защити, но за Бога, не разбираше ли, че съдбата им зависеше изцяло от тази дивачка?
Хубава жена я подбутна напред.
— Върви! Върви към моята колиба!
Рейчъл хвърли бегъл поглед през рамо към Гифърд и Дори и забързано тръгна пред Хубава жена.
Индианката я поведе към една колиба в края на редицата. Над вратата беше нарисувана мечка с широко отворена уста, от която се подаваха кръвожадни зъби.
— Влизай! — нареди грубо Хубава жена.
Рейчъл се вмъкна бързо вътре. Къщата беше изградена от фиданки и покрита с кора от бряст, и отвътре изглеждаше още по-голяма, отколкото отвън. От тавана висяха тъкани торби и изсушени треви. В жилището се усещаше леко уханието на билки и миризмата на дим. Добре подредени купчини животински кожи и кошници бяха струпани по протежение на дългите стени, наред с осем тесни нарове. Рейчъл забеляза няколко деца, които още спяха в леглата си. Два нара по-долу хъркаше Счупения рог.
Рейчъл се запита къде ли са другите три съпруги, за които й беше казала Дори, но реши, че те се занимават с домакинската работа някъде навън. Хубава жена тръсна в ръката на Рейчъл някакъв дървен прибор, който приличаше на лопатка, и потупа върху] дървената кофа, която стоеше близо до студеното огнище в центъра на индианската колиба.
— Изчисти пепелта — тя посочи към вратата. — Навън. Запали огън. Донеси вода.
Тя стисна силно Рейчъл за брадичката с два пръста и приближи лицето си на милиметри от нейното.
— Ти работиш, но не закача мой мъж — тя посочи Счупения рог, който все още спеше дълбоко. — Ако пипнеш мой мъж, ще те убия и ще те изям.
Антрацитно черните й очи се свиха свирепо.
— Разбираш ли думите на тази жена?
Рейчъл пребледня. Поклати бавно глава.
В отговор Хубава жена също кимна и се запъти към вратата. Точно преди да излезе, тя се завъртя и погледна Рейчъл. Като че ли разглеждаше окъсаната дреха на своята пленница. Най-сетне каза:
— Събличай се.
Очите на Рейчъл се разшириха и тя посегна към деколтето си, като че ли да се защити. Наистина, остатъците от нейната жакардова рокля по-скоро разкриваха тялото й, отколкото да го скриват, но все пак бяха някаква защита. Тя погледна увисналите гърди на Хубава жена, като се питаше дали тази жена искаше да я накара да ходи полугола, като останалите диваци в лагера. Рейчъл не допускаше, че може да го направи… поне не пред Гифърд.
Рейчъл повдигна тъмните си мигли и срещна погледа на Хубава жена.
— Събличай! Събличай! — настояваше индианката, докато тършуваше наведена из един куп животински кожи.
Устните на Рейчъл потръпнаха.
— Да си сваля дрехите… тук?
Хубава жена й подхвърли една ощавена кожа. Рейчъл я хвана инстинктивно.
— Искаш да облека това? — попита тя и остави лопатката на земята, за да може да разгледа индианската дреха.
Хубава жена плесна с ръце.
— Хайде! Обличай! На работа!
Тя кръстоса ръцете си пред гърдите в очакване. След моментно колебание, Рейчъл се обърна, за да не я гледат. Добре поне, че Счупения рог още спеше. Тя постоя за миг с кожената дреха в ръце, но знаеше, че няма никакъв избор. Трябваше да изпълни заръките на Хубава жена. Въпреки това, очите й засмъдяха от сълзите на унижение, които се появиха, докато разкъсваше остатъците от своята рокля и бельото си.