Оставяйки английските си дрехи върху задръстения мръсен под, Рейчъл разгъна кожата. Тя представляваше нещо като чувал от някакъв вид животинска кожа, изчистена внимателно от козината. Въпреки че беше съдрана по краищата, шевовете бяха добре съшити и щеше да покрива гърдите й. Рейчъл облече дрехата през главата си и се изненада колко мека и приятна усещаше кожата върху голото си тяло. Неловко опипа колената си и се обърна към Хубава жена.
— Нямаш ли… нямаш ли нещо по-дълго? Това не покрива дори колената ми. Аз съм висока за жена, твърде висока.
Хубава жена сграбчи дрехите на Рейчъл.
— Чакай, не можеш да ми ги вземеш. Те са си мои — когато думите се изплъзнаха от устните й, Рейчъл разбра, че звучат глупаво.
Разбира се, че Хубава жена можеше да й вземе дрехите. Тя можеше да направи каквото пожелаеше. Рейчъл беше нейна пленница.
Хубава жена отново се запъти към вратата на колибата, като държеше под мишница захвърлените дрехи на Рейчъл.
— Огън. Вода. Побързай, Ра-чел.
Рейчъл не можа да задържи леката въздишка на облекчение, изплъзнала се от устните й, когато индианката изчезна. Очевидно, засега Хубава жена искаше от нея само да бъде нейна робиня. Рейчъл можеше да се справи с това. Тя можеше да работи. Можеше да работи, докато измисли план как да избягат с Гифърд.
— Много си хубава — каза някакъв глас, който стресна Рейчъл.
Тя се обърна рязко и видя Счупения рог, който все още се изтягаше на нара. Той подпря главата си на една ръка и размаха пръст.
— Ако искаш да си смениш дрехите, можеш да дойдеш в жилището на този мъж по всяко време — помаха й той с ръка. — По всяко време.
Рейчъл спря да диша, уплашена от факта, че този езичник е видял голото й тяло, но смущението й бързо отстъпи място на гнева.
— Как смееш да ме гледаш!
Той седна в леглото.
— Една красива жена се съблича в дома на един мъж и той не трябва да гледа, така ли?
— Хубава жена ме накара да си сваля дрехите! Твоята жена ме накара да облека тази дреха и ти знаеш това. — Тя стисна зъби. — Мислех, че спиш, а ти си се преструвал, нали?
Той се ухили.
— Много хубаво, да, много хубаво.
Той посегна към нея, преструвайки се, че ще обхване гърбите й с ръцете си.
Рейчъл приклекна до огъня и с отривисти движения започна да изгребва пепелта в кофата, която Хубава жена беше оставила за нея.
— Предупреждавам те — каза тя тихо. — Само да ме докоснеш и ще кажа на жена ти.
— Ти ме предупреждаваш?
Той прокара пръстите си през белязаното си лице, поглъщайки красотата на кожата й, която беше като слонова кост.
— Ако тя си помисли, че аз и ти сме се въргаляли в леглото, ще те убие.
Той изчака нейната реакция и когато видя, че тя не реагира, продължи:
— Тя е убивала и друг път робините, които съм и водил.
Рейчъл го погледна.
— Невинни жени, без съмнение, които ти си насилвал.
Той вдигна рамене, стана и се протегна мързеливо. Кожената му завивка падна на пода, като разкри голото му мъжко тяло.
— Един мъж не може да се спре, ако нуждите му са големи.
Той леко помръдна бедрата си.
За момент Рейчъл беше шокирана от това, как Счупения рог нарочно изложи тялото си на показ, но не извърна погледа си от него. А той искаше точно това. Искаше да я засрами, да я унижи.
— Тогава те предупреждавам — каза тя, като не отклони погледа си от неговия нито за секунда. — Ако ме докоснеш, ще ти взема ножа, който винаги носиш със себе си, и ще те убия. Но преди това — сега беше неин ред да посочи с пръст — ще ти отрежа това, с което очевидно си много горд, въпреки че не знам точно защо…
Усмивката изчезна от лицето, на Счупения рог.
— Не ме заплашвай, англичанке!
Той посегна към един колан и парче плат, което завърза около слабините си.
— Ти си в ръцете ми. Дали ще живееш или ще умреш, зависи от моята дума — той удари голия си юмрук в гърдите си. — Дори този мой брат не може да те спаси!
Брат? Ръката на Рейчъл, която държеше лопатката, увисна във въздуха. Можеше ли да има предвид индианеца, който й беше донесъл вода? Мъжът, който дълго време след като се стъмни я наблюдаваше от сенките на колибите? Дивака, от когото не можеше да откъсне мислите си? Тя повдигна миглите си и срещна дяволския поглед в черните очи на Счупения рог.
— Твоят брат?
— Танцуващия ураган — той повдигна рошавата си вежда с интерес. — Ти знаеш за кого говоря?
Тя сведе очи и насочи цялото си внимание отново към пепелта в огнището. Танцуващия ураган… Значи името му е Танцуващия ураган…