Клекнала върху камъка, както беше видяла да правят другите жени, Рейчъл извади една мръсна лъжица за готвене и започна да я плакне. Чистата студена вода беше толкова приятна за ръцете й, че й се прииска да се гмурне във водата точно тук. Беше й горещо и чувстваше кожата си лепкава и мръсна. С малкото време, което Хубава жена й позволяваше да се приготви сутрин, тя едва успяваше да си измие лицето и да прокара пръсти през отчайващо обърканата си коса, преди жената да й нареди да се захваща с работата.
Като извади чистата лъжица от водата, Рейчъл се напръска с вода. Водата беше толкова приятна за нагорещеното й тяло, че тя взе малко вода в шепата си и я изсипа отпред върху дрехата си. С кикот посегна към водата отново и напръска лицето си, след това ръцете, и накрая босите си крака. Преди да разбере какво става, Рейчъл се беше подхлъзнала от камъка и стоеше във вода до кръста, като се смееше и пляскаше.
Без да знае защо, тя погледна нагоре и изведнъж го видя. Той стоеше на отсрещния бряг и се усмихваше… усмихваше се на нея. Тя замръзна на място, а сините й очи срещнаха неговия поглед.
Танцуващия ураган не знаеше какво го накара да проследи бялата робиня на брат си до реката. Обикновено той не беше човек на поривите, нито пък търсеше компанията на другите. Беше самотник, който се наслаждаваше на уединението на дните си. Не знаеше и какво търси като дойде тук, но наградата му беше голяма. Той беше удивен от тази жена, наречена Рейчъл, която се беше гмурнала във водата с такова безгрижно увлечение, което подсказваше, че въпреки непреодолимата си тежка съдба, беше някак си успяла да намери частица светлина в тъмнината на своето отчаяние. Независимо от факта, че беше пленница — задържана в непозната земя от непознати хора, тя беше използвала частицата време, за да откъсне цвете от тръните на своята съдба.
О, богове, но тя беше красива, дори и с бялата си кожа на бледоликите. Лицето й имаше съвършена форма, а косата й, от която се стичаше вода, приличаше на тъмна завеса от коприна. Погледът му срещна нейния и за момент той беше като омагьосан. Той беше виждал сини очи и по-рано, когато беше в мисията Свети Реджис, където йезуитите го бяха научили на своя език и на своя бог. И все пак Танцуващия ураган още се учудваше как може да се гледа с очи като небето. Истинският цвят на очите беше кафявият, всеки знаеше това.
Рейчъл кръстоса ръцете си на кръста, като че ли да се защити, но все пак не помръдна. В този мъж имаше нещо, което я привличаше, нещо, което я изпълваше с ужасни, сладострастни мисли.
Танцуващия ураган тръгна бавно към водата, но Рейчъл продължаваше да стои неподвижно. Той взе вода в шепите си и поля широкия, си гръден кош, като Всяко движение очертаваше мускулите му. Видя, че тя го гледа.
— Майката река е студена днес — каза той на своя напевен английски.
Тя се опита да откъсне поглед от мускулестите му ръце, по които водата се стичаше на ручейчета.
— Да — отговори тя, като не знаеше какво друго да каже.
Той направи една крачка напред — тя отстъпи една назад. Той й предложи ръката си.
— Няма да ти направя нищо лошо.
— Ще ми… ще ми помогнеш ли да избягам? — осмели се да попита тя.
Танцуващия ураган се усмихна. Колко беше храбра и умна. Тя гледаше врага в очите, разбра слабото му място и се прицели в него.
— Щях да ти помогна, ако можех, но не мога. Ти принадлежиш на Счупения рог. Аз не мога да се намеся. Това е законът на Народа.
Тя наведе глава, объркана от сълзите, които изведнъж замъглиха очите й.
— Разбирам — тя се опита да прикрие болката и оскърблението в гласа си. Какво я беше накарало да си помисли, че дивакът ще й помогне? Какво я беше накарало в този момент да почувства, че животът й зависи от него — врага?
— Не, не разбираш — каза той кротко и усети как потъва в дълбочината на небесносините й очи, — но искам да можех да ти обясня. Искам да можех да те взема в ръцете си и да те отведа оттук. Искам да можех да те прегръщам, да те любя върху легло от мъх.
Танцуващия ураган не разбра какво го беше подтикнало да изрече тези глупави мисли, но думите изскочиха от устата му, преди да може да ги спре.
Рейчъл наблюдаваше една клечка, която се носеше по водата, а в главата й кънтяха думите на Танцуващия ураган. Искам да можех да те прегръщам, да правя любов с теб върху легло от мъх, беше казал той, Рейчъл очакваше да открие у себе си чувства като смущение, негодувание, крайно недоверие, но не изпита нищо такова. Ако такова нещо й беше казал някой англичанин, тя щеше да го зашлеви право в лицето заради обидата; но от този дивак тя не почувства никакво оскърбление. Думите му я накараха да се изчерви от… не знаеше от какво.