Рейчъл се обърна и тръгна към брега, където се качи върху камъка. Той я последва.
— Трябва да вървя — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Хубава жена ще се ядоса. Много се забавих.
Тя започна бързо да мие останалите в кошницата съдове, а от мократа й коса още се стичаше вода.
Танцуващия ураган дойде на брега при нея. Искаше да я утеши, но не знаеше как. Той извърна погледа си, като се бореше с гнева си. Беше ядосан на брат си, заради това, което причиняваше на тази красива жена, но още по-ядосан беше на себе си, че не може да й помогне. Ако помогнеше на робинята да избяга, другите пленници щяха да бъдат измъчвани и убити. Танцуващия ураган щеше да бъде изправен пред Съвета за неподчинение на законите на Народа. Щеше да бъде наказан, може би дори изгонен, а тогава как щеше да помага тук на хората си?
— По друго време, на друго място…
В нейните уши гласът му звучеше като шепот на вятъра. Тя го погледна.
— По друго време, на друго място, какво?
— По друго време, на друго място и аз…
Внезапно думите му бяха прекъснати от виковете на мъже и лая на кучета.
Изведнъж лагерът се изпълни с оживление. Чуваше се смях и звънки мъжки гласове, които говореха на… френски.
Рейчъл погледна Танцуващия ураган.
— Французите са дошли да ни купят, нали?
Танцуващия ураган се обърна, така че жената до него да не види лицето му.
— Кахийла — промълви той на майчиния си език. — Да, малка моя, дошли са за вас.
Глава пета
Рейчъл наблюдаваше мохоките, застанала в сянката на предверието към колибата на Счупения рог. Думкането на зловещите барабани отекваше във всяка нейна фибра. Въпреки че отдавна беше минал обичайният час, в който селището притихваше за нощта, всички възрастни се бяха събрали около племенния огън и участваха в някакъв приветствен ритуал, който ставаше все по-буен. Опиянени от уискито, което французите бяха донесли, индианците с всяка изминала минута ставаха все по-необуздани. Мъжете се бореха и се търкаляха в прахта. Непрекъснато се чуваха изстрели, защото воините изпробваха френското оръжие. Само преди час един воин с набраздено лице случайно беше прострелян в стомаха и сега береше душа и стенеше в една от съседните колиби.
Французинът Рувил, който беше дошъл в лагера по-рано същата вечер, очевидно беше причината за това празненство. Той беше офицер от френската армия, но Рейчъл подозираше, че много отдавна е престанал да зачита законите на своята държава. Със сигурност Франция не би разрешила нейни войници да купуват и да продават хора.
Когато Рейчъл свърши с миенето на готварските съдове на Хубава жена и се върна в колибата, французинът и Счупения рог бяха увлечени в разговор. Рувил беше висок, сух мъж с оредяваща коса и заострена червена брада. Той носеше добре колосана униформа, украсена с медали за храброст, които блестяха на отблясъците от огъня. Докато говореха, той и Счупения рог отпиваха от една бутилка с уиски.
Хубава жена беше наредила на Рейчъл да сервира на хората на Рувил, които чакаха отвън, но Счупения рог се беше намесил.
— Не, жено — отсече той с едно махване на ръката. — Остави английската икуиуа да сервира на моя гост. Ти се погрижи за войниците.
Хубава жена му отговори рязко на ирокезки, но Счупения рог не й обърна внимание, а подметна към Рувил на френски нещо за анатомията на жената и с ръка й даде знак да върви. Тогава Рейчъл беше принудена да поднесе на Счупения рог и французина обилните блюда със задушено еленско месо и царевичен хляб, подсладен с детелинов мед.
Тя бързо сервира на мъжете и се оттегли в най-отдалечения ъгъл на колибата. Едва беше се отдръпнала, когато Рувил предложи да я купи. Главата на Рейчъл се замая от възмущение, като чу как двамата мъже спореха на френски, сякаш ставаше дума за кон! Освен това ги чу да споменават Гифърд, но не успя да разбере, какво смятат да правят е него.
Когато се стъмни, се чуха и барабаните. Хубава жена влезе в колибата и подкани мъжа си и гостът да излязат навън, а на Рейчъл нареди да остане и да раздигне трапезата. Индианката сложи малката си дъщеря в леглото и я зави, а след това излезе и се присъедини към другите мохоки, които вече се събираха пред голямата племенна колиба.
След като прибра остатъците от храната и изми дървените съдини, приборите и гърнетата, Рейчъл седна да чака Хубава жена да се върне за нея. Музиката ставаше все по-нестройна, смехът по-силен, френските войници, индианци и индианки пиеха уиски от шишетата, донесени от французите, и си ги предаваха от ръка на ръка.