— Рейчъл, моля те — настоя Гифърд шепнешком и поклати леко глава, — нека обсъдим това по-късно. Но не пред братовчед ми. Болно ми е, че повдигаш този деликатен въпрос в присъствието на други хора.
Рейчъл издърпа от ръкава си една бродирана кърпичка и попи капчиците пот, покрили челото й. Нарочно беше изчакала да съобщи новината на Гифърд в присъствието на Джон, защото мислеше, че той би могъл да смекчи удара. Може би беше сгрешила. Може би това беше дори проява на малодушие. Мушна кърпичката обратно в ръкава си.
— Няма какво да обсъждаме. Сбърках, като си мислех, че искам да се омъжа за тебе. Няма да повторя грешката и да го сторя.
— Това е работа на брат ти, нали? — Гифърд прекара показалец по русия си мустак. — Слиза на сушата само колкото да напълни красивата ти главица с такива мисли и после отново отплава. Той не ме харесва и знам, че ти е казал да не се омъжиш за мен. Предполагам, че е имал даже дързостта да ме нарече зестрогонец.
— Да — призна тя тихо. — Но Гифърд…
Човешки вик смрази гласа й.
— Боже мой, какво беше това? — измърмори Гифърд, когато каретата се наклони на една страна и той политна върху Рейчъл.
Втори вик раздра въздуха, последван от няколко силни удара, които разтърсиха каретата.
Рейчъл се хвана здраво за седалката, когато колата се разлюля и внезапно излезе извън контрол.
— Кочияшът! — извика тя, когато погледна през прозореца и видя слисана как каретата премина бързо покрай сгърченото тяло на облечения в ливрея кочияш.
Облегна се вцепенено на седалката, стисна здраво очи и започна да се моли това да бъде само един ужасен кошмар — но знаеше, че не бе така. Стрели… От гърдите на кочияша стърчаха индиански стрели с пера.
Рейчъл отвори бързо очи, като чу раздиращия ушите боен вик.
— Направи нещо! — изкрещя тя. — Нападат ни! Индианци! Каретата ще се преобърне!
Вече виждаше диваците, голи червенокожи мъже, които тичаха покрай наклонената на една страна карета и ревяха като диви зверове.
— Отче наш, ти, който си на небето — започна да мърмори отчето, като коленичи на пода на каретата, — да се свети името твое…
— Гифърд — изкрещя Рейчъл.
Но Гифърд трепереше толкова силно, че единственото, което можеше да направи, бе да стисне здраво сребърната дръжка на бастуна си. На лицето му беше изписан ужас.
Тя притисна лице към прозореца, точно навреме, за да види как един от полуголите диваци скача във въздуха.
Каретата се наклони още повече под тежестта на мъжа и бързо започна да намалява скоростта си.
Индианци! Мислите на Рейчъл препускаха. Знаеше, че трябва смирено да се моли, подготвяйки се за това, което щеше да се случи след това, но никакви думи не й идваха на ум. В нея се надигна силен гняв. Да бъдат нападнати от индианци толкова близо до Филаделфия! Невъзможно! Само преди няколко дни Гифърд разказваше на приятели колко безопасна е Филаделфия, въпреки проблемите с французите и индианците.
— Не ни води в изкушение… — продължаваше преподобният Джеймс.
Когато каретата рязко спря, Рейчъл преглътна, за да се освободи от парализиращия я страх. Не беше готова да умре, все още не. Имаше твърде много неща, които искаше да направи в живота си. Искаше да се омъжи. Да обича. Да люлее дете в скута си. Не искаше да умира, особено от ръцете на жестоки диваци.
— … защото твое е царството небесно и силата, и славата завинаги. Амин.
Вратата се отвори с трясък и едно противно лице, боядисано в черно и бяло, се провря през нея. Гифърд се сви от страх. Преподобният Джеймс сключи ръце и наведе главата си в молитва. Рейчъл предизвикателно вдигна очи, за да срещне погледа на червения дявол. Ако ще умира от ръката на този червенокож, тя искаше да види лицето му.
Дивакът крещеше с дрезгав глас някакви едносрични думи, напълно неразбираеми за Рейчъл. Червенокожият сграбчи преподобния Джеймс за яката на палтото и го издърпа от каретата.
— Моля ви, моля ви — проплака Гифърд, — не ни наранявайте. Ние имаме пари. Много пари! Можете да ги вземете! Вземете ги всичките!
С треперещи ръце той измъкна от колана си кесия с пари и я разтърси.
Малко след това червенокожият посегна към Гифърд. Той се опита да отстъпи, но в малката карета нямаше накъде. Препъна се в полата на Рейчъл и падна, като удари челото си на рамката на прозореца. Рейчъл гледаше ужасена как дивакът издърпва от каретата изпадналия в безсъзнание Гифърд и хвърля неподвижното му тяло на земята.