— Добре — прошепна Рейчъл. — Добре, Гифърд. Да вървим.
Дори здраво стисна пръстите на Рейчъл.
— Не бъди глупава, Рейчъл, мила. Няма да успеете да минете дори и миля. Нима искаш тези отвратителни животни да направят с тебе това, което направиха с бедната Анна?
— Те ще го направят рано или късно! Не мога просто да стоя и да ги чакам да дойдат за мен… и за Гифърд. Трябва да опитам — тя измъкна пръстите си от ръката на Дори. — Ела с нас.
Дори се засмя.
— Рейчъл, мила, да не си мислиш, че с тоя голям задник ще мога да се кача на някое индианско пони заедно с теб и Наконтени панталони. Нещастното животно няма да може да стигне дори до колибата на Счупения рог!
— Можеш да вземеш друг кон — Рейчъл се опря на ръце и колене, като гледаше внимателно към мохоките. Бог е свидетел, че тя искаше Дори да дойде с тях, но дори и без своята приятелка тя трябваше да действа. Знаеше, че трябва да се опита да се измъкне, преди да е станало късно.
— Побързай, Рейчъл! — напираше Гифърд.
Като гледаше към буйните индиански танцьори и се оглеждаше за Хубава жена, Рейчъл пропълзя до Гифърд и коленичи. Обхвана го с две ръце, за да го развърже.
От Гифърд се носеше, силна миризма на урина. Тя сбърчи нос, докато напипваше кожените въжета, с които беше вързан за стълба.
— О, Рейчъл, скъпа, колко е хубаво да те чувствам отново толкова близо до мен — тихо каза Гифърд и зарови лице в чистата й коса. — Миришеш толкова хубаво.
— А ти миришеш лошо — Рейчъл знаеше, че не беше по негова вина, но просто не можа да се сдържи.
— Само почакай, когато се изкъпя както трябва. Почакай, докато се облека с други дрехи. Ще бъда като нов. — Той докосна с уста едната и гърда, там, където беше най-изпъкнала.
— Гифърд! — тя развърза възела и се отдръпна. — Готово! — инстинктивно прокара ръка по кожената си туника. — Там, където Гифърд я беше докоснал с уста, имаше влажно петно. Стомахът й се сви от отвращение. Да вървим!
— Не, ти стой тук. Сега е мой ред! — той е мъка се изправи на крака. — Иди при Дори и чакай, докато ти дам знак. Щом отвържа коня и го яхна, чак тогава ела — очите им се срещнаха и за стотен път тя се запита какво толкова беше открила у виконт Гифърд Лангстън.
— Добре — съгласи се тя. — Но побързай, могат да дойдат всеки момент.
— Да, да — той се обърна с гръб и понечи да тръгне, но след това се обърна, хвана Рейчъл за голите ръце и силно я придърпа към себе си. Преди тя да успее да възрази, той притисна устни в нейните и я целуна грубо и насила.
— Гиф… — Рейчъл се съпротивляваше, отвратена от неприятната миризма и влажните, студени устни. — Гифърд — извика тя и го отблъсна.
Рейчъл изтри устата си с опакото на ръката и го стрелна с гневен, обвиняващ поглед.
— Върви! — промълви тя. — Бързай! Трябва да се махнем оттук, преди някой да е разбрал, че ни няма.
— Добре — Гифърд я докосна с пръсти по брадичката, след това се обърна и хукна към мястото, където мохоките връзваха конете си.
Сърцето на Рейчъл биеше с все сила, кръвта й пулсираше от напрежение, докато притича обратно към стълба. После клекна и мушна ръце зад гърба си.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас, Дори?
— Мисля да запазя скалпа си още малко.
— Нали ме разбираш. Аз трябва да вървя. Трябва да помогна на Гифърд да се махнем оттук.
— Ти нищо не му дължиш.
— Само тази нощ — каза тя решително. — Но никога повече!
Мина цяла минута, след това още една. Рейчъл премести тежестта си от единия крак върху другия. За бога, къде се бавеше Гифърд? Тя се вгледа в тъмнината. Чу, че конете цвилят разтревожени от нещо… от Гифърд. Но, защо се бавеше толкова?
Рейчъл погледна неспокойно към индианците. Един от воините погледна към дърветата, където бяха конете. Той също беше чул нещо. Друг воин му извика, той се разсмя и се обърна настрани. Рейчъл въздъхна с облекчение.
— Хайде, Гифърд, хайде — промърмори тя. — Моля те, побързай!
— Има още възможност да останеш, Рейчъл, мила.
— Последната ми възможност е да избягам.
— Аз пък разчитам на французите. Мисля, че Счупения рог е продал всички ни без Наконтени панталони.
— Искам да ти благодаря за всичко, което стори за мен — прошепна Рейчъл.
— Не знам за какво говориш.
Рейчъл заобиколи стълба, така че да види Дори за последен път, може би.
— Благодаря ти, че ми беше приятелка — тя погледна надолу. — Никога преди не съм имала истински приятели. Някой, който да се грижи за мен.
Сините очи на Дори срещнаха очите на Рейчъл.
— Надявам се, че твоят Бог ще те закриля.
Рейчъл се опря на едното си коляно и докосна с длан сипаничавото лице на Дори.