— Да, Дори, ще ме закриля. Сигурна съм. — Викът на един от мохоките сепна Рейчъл. Тя допълзя на колене до своя стълб. Изведнъж наоколо се появиха индианци, които викаха и тичаха. Някои бяха грабнали копия и бързо се насочиха към мястото с конете.
Рейчъл се поколеба само за миг и след това побягна. Това беше последната й възможност. Или щеше да се измъкне сега, или да умре. — Гифърд! — викаше Рейчъл, докато бягаше към конете. — Гифърд! Усетиха ни! Бързай, Гифърд! Аз идвам! Тук съм!
Рейчъл стигна до едно дърво и зърна Гифърд, точно когато той премяташе юздата върху главата на една шарена кобила.
— О, слава богу! Гифърд — извика тя и продължи да тича към него. — Те идват! Трябва да побързаме!
Той обърна коня, тъкмо когато Рейчъл стигна до него. Тя вдигна ръце.
— Помогни ми да се кача.
Но вместо да протегне ръце към нея, той заби пети в корема на коня и изплашеното животно се понесе напред.
— Гифърд! — викаше Рейчъл. — Чакай! Почакай ме!
Тя се втурна след него през гората, а храсталаците и клоните се закачаха за косата и дрехите й.
— Конят не може да носи и двама ни, Рейчъл, скъпа. Ще се върна за теб — извика той през рамо. — Кълна се!
— О, боже! Гифърд! Не ме оставяй! Те ще ме убият! — Тя се спъна в един корен, залитна, но бързо се изправи.
— Гифърд! — простена тя, размахвайки ръце. — Не ме оставяй! Ще се оженя за теб!
— Аз ще се върна — извика той и изчезна в тъмнината.
Стон на ужас се откърти от гърдите на Рейчъл. Мохоките идваха. Вече ги чуваше. Чуваше и кучетата, които лаеха възбудено, усетили миризмата й. Искаше й се да се строполи на земята от безсилие. Гифърд я беше изоставил. Този страхливец я беше зарязал!
Не й оставаше нищо друго, освен да бяга. Бягай!
Рейчъл заобиколи едно дърво и хукна по една тясна еленова пътека, която знаеше, че води към реката. Една от обувките й се изхлузи, но тя продължи да тича. Сигурно ще я прострелят. Това няма да е чак толкова лош начин да умре. Ще бъде бързо и сравнително безболезнено. Всичко друго беше по-добро от това да я заловят и измъчват до смърт.
Рейчъл направо летеше надолу по пътеката, към водата, а мохоките щяха всеки момент да я настигнат. Чуваше смеха и виковете им, които ставаха все по-отчетливи. За тях това беше игра. Просто забава. Тя се беше превърнала в развлечението за вечерта.
Когато стигна брега, Рейчъл се хвърли в реката. Студената вода я ободри. Беше изплашена, но все още имаше волята да живее. Не искаше да умира, не и тук, съвсем сама в тази гора!
Без да се обръща назад, прегази до другия бряг; Чу плясък и вик — един от воините беше скочил в реката. Тъкмо беше стигнала другия бряг, когато той я хвана за косата и грубо я обърна.
— Те а йонтс ка хоу о те ах са — извика индианецът.
„Изям“. Рейчъл разбра думата. „Изям… той каза, че ще изяде черния й дроб!“
Рейчъл нададе вик на отчаяние и се извъртя в ръцете му. Пренебрегна болката, която той й причини, когато злобно я дръпна за косата, за да я измъкне от водата.
Мохокът носеше маска, боядисана в бяло и черно, с отвратителен език, който се подаваше от устата!
— Пусни ме! Пусни ме, преди аз да изям дроба ти! — извика тя, впила нокти в брега. Ръката й напипа твърдата, студена повърхност на един камък и тя го стисна, когато той я измъкна от водата. Хвана камъка с две ръце, извика и с все сила го стовари върху главата му.
Индианецът падна в безсъзнание в реката и повлече Рейчъл със себе си. Тя потъна, но веднага изплува. Насочи се към брега и започна да се изтегля, като се държеше за корените на тревата, които се подаваха изпод калния бряг.
Точно когато лицето й опря на твърдата земя, видя Счупения рог. Не знаеше как се е озовал на това място, нито какво е видял. Тя бавно вдигна глава и го погледна право в безжизнените му, черни очи.
— Не биваше да бягаш — каза той бавно. — Разочарован съм. Аз и ти, английска икуиуа, можехме да живеем добре. Можехме да имаме много синове. Сега трябва да умреш.
— Гифърд! — прошепна тя и отпусна глава върху земята. Да умре? Тя щеше да умре. Думите му не достигнаха до съзнанието й. Чудеше се дали Гифърд е успял да избяга.
— Този страхливец се измъкна. Но моите мъже ще го намерят и тогава и той ще те последва — Счупения рог посегна към Рейчъл, но тя бързо се извъртя и започна да рита, хапе и дращи. Наложи се Счупения рог и Два гарвана да я усмирят.
Накрая, когато вече нямаше сили да се съпротивлява, Рейчъл се отпусна. Счупения рог трябваше да я вдигне и да я носи на рамо до селището.
Когато пристъпиха в осветения от пращящия огън кръг, останалите мохоки вече ги очакваха. Те започнаха да викат по нея и да мятат пръчки и камъни. Двама мъже я вързаха за един стълб също като жертвен глиган.