Когато мъжете забиха стълба в земята и заедно с него изправиха и Рейчъл, Хубава жена се приближи до нея.
— Каза — не бяга. Каза — не пипа мой мъж — усмивка премина през грозната й уста. Сега плати цена.
Хубава жена кимна и отстъпи, а мъжете започнаха да трупат съчки около Рейчъл. Тя гледа известно време с наведени надолу очи и не можа да разбере какво правят. Мократа й коса беше залепнала за лицето и й пречеше да вижда. Сърцето й биеше толкова силно, че едва чуваше индианците, който пронизително викаха и крещяха от възбуда.
След това я видя. Главнята.
Мохоките отново започнаха да танцуват, този път около нея. Барабаните думкаха със зловещ, бавен ритъм. Огън. Щяха да я изгорят.
Барабаните продължаваха да бият, когато Счупения рог наклони главнята, за да подпали огъня. Рувил залитна напред. Толкова беше пиян, че едва ходеше.
— Искам да я взема — каза той на Счупения рог, като го хвана за ръката. — Мога да взема тая кучка, но не и ако е опечена.
Счупения рог зашлеви Рувил и той падна на колене.
— Тя не се подчини. Мъжът избяга. Ще умре.
Черни облаци от плътен задушлив пушек започнаха да се издигат и избиват към небето. Миризмата на изгоряло дърво нахлу в ноздрите й. Всичко ставаше толкова бързо. Усети, че кожата й става гореща и настръхва. Усещаше миризмата на опърлената си коса, когато пламъците я приближиха. Не можеше да диша. Не можеше да мисли. Закашля се, бореше се за последна глътка студен, нощен въздух.
Очите й смъдяха от пушека, но тя ги отвори за последен път Искаше да види мъжът, хората, които й причиняваха това. Държеше очите си отворени насила, така че да вижда как пеят и се смеят, докато танцуваха все по-бързо и по-бързо около нея и се наслаждаваха на страданието й.
Изведнъж нещо отклони вниманието на Рейчъл от ужаса, който изпитваше. Някакъв звук… звукът на самотна флейта от кост. Съзнанието й се опитваше да проникне през димната завеса и объркания й разум. И след малко го видя. Нейният дивак. Въпреки че не пожела да я спаси от другите мохоки, той поне й съчувстваше. Макар че много искаше тя да повярва, че и той е като тях, тя усети, че е по-различен.
Усмивка на горчива наслада озари лицето й. Губеше вече съзнание. Усещаше, че започва да се смъква надолу. Танцуващия ураган беше дошъл да я изпроводи с песен в небесния й път.
Глава шеста
Танцуващия ураган притисна устни към флейтата от кост, притвори очи, а омайните звуци се понесоха из въздуха. Рейчъл умираше. Рейчъл. За първи път я назова по име. Рейчъл… жената на Яков. Спомни си, че беше научил това име от Библията, която изучаваха в мисията. Баща му настоя той и Счупения рог да отидат в мисията на йезуитите, за да научат нравите и езика на англичаните. Когато се върна при своите, Танцуващия ураган вече беше усвоил тези неща, но заедно с тях, дълбоко в сърцето си носеше и любовта към бога на белите.
Докато Танцуващия ураган свиреше тихата и напевна мелодия, изведнъж осъзна, че не може да остави Рейчъл да умре. Но дори сега да я измъкнеше от пламъците, как щеше да я защити утре, вдругиден? Счупения рог никога нямаше да му разреши да я отведе при белите. Законът на индианците не позволяваше това. Законът на мохоките беше строг, а Танцуващия ураган беше мохок и трябваше да му се подчинява, докато е жив. Няма ли да е по-добре, мислеше си той, да оставя душата й да отиде в небесата, за да се съедини с нейния бог?
Танцуващия ураган погледна към обезумелите мохоки. Те пееха и танцуваха, празнуваха смъртта на Рейчъл и властта, която притежаваха над нея. Неговата Рейчъл беше толкова смела. Тя не заплака от страх, когато Счупения рог подпали кладата, нито пък помоли за милост. Беше готова да приеме смъртта, като достоен воин. Изведнъж, докато Танцуващия ураган разглеждаше бледото й лице и виждаше как се бори за последна глътка въздух, а пушекът я задушаваше, яви му се видение. Насред плътните стълбове пушек той съзря едно дете. Чу, че собствения му смях се смесва със смеха на Рейчъл.
Всемогъщият бог беше проговорил. Танцуващия ураган и Рейчъл бяха свързани от съдбата. Той наведе флейтата. Видението избледня, гласовете бавно заглъхнаха и той се чудеше дали въобще ги е чул. Гледаше огнената преграда, която се издигаше между него и бялата жена. Може би днес не беше денят за срещата й с нейния бог.
Танцуващия ураган пъхна флейтата във везания си елек и премина през кръга на танцуващите. Когато прекрачи завесата от пламъци, чу викове на неодобрение. Ритъмът на барабаните се разстрои и заглъхна. Пушекът беше толкова гъст, че Танцуващия ураган не можеше да види своята Рейчъл. Той пипнешком започна да я търси и когато пръстите му докоснаха меката кожа на дрехата й, си отдъхна.