Извади ножа от колана си и преряза кожените върви, с които ръцете и краката й бяха привързани към стълба. Рейчъл се свлече в ръцете му. Танцуващия ураган едва дишаше. Очите му смъдяха, а гърдите му пареха. Усети как адска топлина обгърна бронзовата му плът.
Когато вдигна на ръце безпаметната Рейчъл, той изскочи от плътната стена на пламъците и застана лице в лице с тълпата от навъсени индианци.
— Нямаш право да вземаш тази пленница — изкрещя Счупения рог, когато се приближи до Танцуващия ураган. — Тя се опита да избяга. Помогна на мъжа да успее. Трябва да бъде наказана — Счупения рог вдигна заплашително пръст. — Върни я на кладата, за да посрещне смъртта си.
Танцуващия ураган погледна към Рейчъл. Лицето й беше мъртво бледо и по бузите й имаше сажди. Мократа й коса, поръсена с пепел, беше залепнала за раменете й на кичури. Влажната й рокля — от еленова кожа — беше прилепнала към гърдите й и зърната им изпъкваха под добре ощавената кожа. Той вдигна глава и срещна враждебния поглед на брат си.
— Имам право да взема тази жена за моя съпруга, защото вече отдавна няма кой да се грижи за моя дом, нали така? — Танцуващия ураган говореше на напевния ирокезки, но гласът му режеше като бръснач.
— Не и тази жена! — изрева на английски Счупения рог. — Не можеш да вземеш тази жена тя трябва да умре.
— Това е мое право — отвърна спокойно Танцуващия ураган. Той вдигна глава и погледна останалите индианци — Не е ли така, мои приятели? Нима не мога да взема тази жена на мястото на тази, която ме напусна?
Всички мълчаха. Танцуващия ураган не помисли, че може би тази нощ собственият му народ ще се обърне против него. Вече му се бяха заканили, че са способни на това. Дали тази нощ няма да му се наложи да застане срещу собствената си кръв? Разбиранията му бяха толкова различни от техните, че понякога му се струваше, че вече не може да бъде член на племето, в което е роден. Тази мисъл дълбоко го натъжаваше. Неведнъж той и останалите мохоки бяха спорили разгорещено. Много пъти той беше излизал пред Съвета и се беше опитвал да изясни вижданията си по един или друг въпрос. Но баща му, Два юмрука, шаманът, и старият вожд, Полския славей, дадоха на Счупения рог неограничена власт и сила. Те позволиха омразата му към белите хора да се превърне и в тяхна омраза. На Танцуващия ураган винаги му се натякваше, че по майчина линия е от племето Делауеър. Мохоките смятаха, че кръвта на лени ленапи го прави по-страхлив. Индианците Делауеър не бяха войнствени, а миролюбиви. Те успяха да спрат войната между белите и индианците с думи и разум и именно заради това, че Танцуващия ураган беше свързан с тях, мохоките и природения му брат го презираха.
Погледът му се преместваше от лице на лице. Сърдити черни очи го наблюдаваха и по зачервените им от уискито скули беше изписана омраза. Нима нито един мъж или жена няма да потвърди, че законът наистина му разрешава да вземе пленница за съпруга?
— Този мъж говори истината — чу се глас от тълпата.
Очите на Танцуващия ураган светнаха, въпреки че той не се усмихна… Майка му… Плачеща жена. Трябваше да се досети, че тя ще, го подкрепи дори и никой друг да не го направи.
— Той е прав пред закона — повтори Плачеща жена и мина напред. Въпреки годините си, тя все още беше истинска красавица — с крехка фигура и леко прошарена тъмна коса. — Засрамете се! Английската огнена вода ви накара да забравите кои сте. Ние имаме своите закони — продължи тя на ирокезки. — Не можете да ги променяте както ви хрумне. Не може да го направите просто, защото не ви изнася тази нощ. Ако не харесвате този закон, кажете го на Съвета и така ще го промените, но този мъж — тя вдигна ръка към единствения си син — той има правото да вземе пленницата за жена и дори утре да гласувате и да промените закона, много добре знаете, че тя ще си остане негова жена.
— Тя е права — прошепна Два гарвана, който стоеше до нея.
— Плачеща жена говори истината — призна неохотно Чайка. — Танцуващия ураган има право да вземе пленницата за жена.
— Не! — продължи да отстоява своето Счупения рог и се обърна към тълпата. — Англичанката беше моя и аз можех да направя, каквото си пожелая с нея.
— Но ти не се ожени за нея — каза Танцуващия ураган, — така че тя може да се омъжи за мен.
Счупения рог рязко се извърна и застана лице в лице с брат си.
— Няма да те иска! — присмя се той. — Тя трябва да се съгласи. Нали такъв е законът? — той скръсти победоносно ръце на голите си гърди. — Тя ни мрази. Тя мрази теб, заради червената ти кожа, братко, точно както мрази и мен. Аз й предложих да се омъжи за мен, но тя не ме искаше, както и тебе няма да поиска.