Ако Гифърд още не беше убит, това можеше да се случи всеки момент. Стори й се почти богохулство да говори за проблема между тях. Какъв смисъл имаше да каже, че никога не го е обичала. Защо трябваше да казва, че Гифърд никога не можа да раздвижи кръвта й, както този червенокож мъж, с който бяха заедно в колибата му. Гифърд беше толкова различен от Танцуващия ураган.
Танцуващия ураган клекна и посегна да си вземе от ягодите. Върховете на пръстите му докоснаха нейните и тя ги отдръпна. Чудеше се дали Рейчъл обича онзи мъж, Гифърд.
— Говорят, че те е изоставил — каза той и усети искрата, която премина между тях, когато се докоснаха.
Очите на Рейчъл се напълниха със сълзи.
— Не… не е било нарочно. Гифърд никога не би направил това с мен. И аз не бих постъпила така с него.
Танцуващия ураган дъвчеше замислено.
— Ти не си отговорна за страхливостта на друг човек.
Тя вдигна глава. Бяха толкова близо един до друг.
Чуваше дишането му, усещаше онази особена възбуждаща миризма на гора, която идваше от него. Чудеше се дали не направи грешка, като се съгласи да се ожени за този езичник. Не знаеше дали в мига, в който каза „да“, не изгуби душата си.
— Гифърд не е страхливец. Той беше изплашен. И много объркан.
— Говорят, че щял да се върне за теб. Знаеш, че това не е вярно.
Отново сълзи запариха очите й. Тя наведе глава, за да не види той слабостта й.
— Той ще дойде — прошепна тя.
— Предупреждавам те, Рейчъл. Ако станеш моя жена, ще бъдеш моя завинаги — гласът му стана остър, почти заплашителен. — Няма да ти позволя да си идеш. Няма да изгубя и тази съпруга. Избирай сама, мой смел воин.
Рейчъл знаеше, че лъжата е грях. Но това е единственият начин, крещеше вътрешният й глас. Единственият начин да оцелееш. Тя наведе глава и се помоли бог да й прости.
— Ще бъда твоя жена — прошепна тя. — Завинаги.
Той протегна ръка и я погали по бузата.
— Ще имаме достатъчно време да се сближим. Не очаквам да дойдеш в постелята ми още в първата ни нощ като мъж и жена — върховете на пръстите му изучаваха гладката й кожа… извивката на треперещите й устни. — Аз съм търпелив.
Тя остави клепачите й да се затворят, уплашена от топлото сладостно чувство, което усети някъде дълбоко в стомаха си, а то се издигаше и се разливаше като топлина по ръцете и краката й. Поне не се надява, че ще спя с него, помисли си тя. Засега поне, не забрави да си напомни.
Рейчъл хвана ръката му и я наведе. Пръстите му потърсиха нейните, но тя не се отдръпна веднага.
— Каза, че утре ще бъде сватбата, нали?
Той галеше върховете на пръстите й със своите, изненадан от желанието, което изпитваше към тази бледолика.
— Да. Утре ки-ти-хи. Утре ще станеш моя жена.
Тя измъкна ръката си и се отпусна отново върху постелята, която той й беше приготвил, й придърпа покривалото върху раменете си.
— До утре, тогава — каза тя, сякаш четеше собствената си смъртна присъда.
Той се изправи, духна свещите в светилника и колибата потъна в мрак.
— Тази нощ ще те оставя тук. Не мога да бъда с теб, докато сме още неженени, но ако ти потрябвам, ще бъда отвън, пред вратата. Повикай ме и ще дойда.
Рейчъл придърпа към себе си грубата ленена завивка и затвори очи. Тези диваци имаха доста странно чувство за чест. Могат да изгорят една жена жива, могат да я принудят да се ожени, но не могат да спят в една и съща колиба с нея, дори и когато тя ще стане съпруга на един от тях. Мисълта за това й се стори толкова абсурдна, че се усмихна в тъмнината.
Танцуващия ураган погледна за последен път към неподвижното тяло на Рейчъл, след това взе копието си и излезе в нощта.
Глава седма
Рейчъл чу, че индианските барабани започнаха да бият настойчиво, което беше знак, че сватбената церемония щеше да започне всеки момент. Тя потрепери въпреки топлината в колибата на Танцуващия ураган. Непрекъснато си повтаряше, че този езически ритуал не е истинско бракосъчетание и все пак, дълбоко в себе си, тя се страхуваше от мисълта, че ще се обрече на Танцуващия ураган.
Мохоките още не бяха хванали Гифърд, но ако го хванеха, преди да успее да стигне някое безопасно място, щяха да го убият. Как щяха да разберат къде е тя, за да я спасят? Ами ако Томас се откажеше да я търси? Нима, ако никой не дойдеше за нея, тя щеше да остане до края на дните си окаяната съпруга на един червенокож?
Не. Ако никой не дойде за мен, сама ще избягам, каза си тя. Ще изчакам няколко дена, най-много седмица, и след това ще се опитам сама да се измъкна. Ще се правя на добрата съпруга пред този дивак, ще го накарам да ми повярва и после ще се измъкна от селището и ще съм свободна, свободна от всички мъже, които искат да ме притежават.