Ритъмът на барабаните пред колибата на Танцуващия ураган се учести. Рейчъл изтри влажните си длани в новата рокля от еленова кожа, с която беше облечена… подарък от младоженеца. Както и прокъсаната рокля, която Хубава жена й беше дала и тази беше без ръкави и стигаше точно до коленете й. Но тази рокля беше с богата украса, както и новите мокасини, с които беше обута. Тя раздвижи пръстите на краката си и погледна надолу към меката еленова кожа. Трябваше да признае, че те бяха малко по-удобни от обувките с високи токове, с който пристигна в лагера.
Плачеща жена се показа иззад парчето кожа, което висеше пред входа на колибата.
— Време е — каза тя на най-добрия си английски.
Рейчъл се усмихна на по-възрастната жена. Плачеща жена беше единствената от племето, която се отнесе внимателно с нея. Сутринта й донесе храна, а после я заведе на реката да се изкъпе. Нейната бъдеща свекърва се потопи заедно с Рейчъл в хладната вода и изми косата й с плътната бяла сърцевина от стъблото на някакво растение. За огромна изненада на Рейчъл този индиански шампоан миришеше чудесно, а косата й стана чиста и лъскава. След като й изми косата, Плачеща жена даде на Рейчъл малък калъп сапун, с който да се измие. Тя прекара почти един час в плитчините на реката и изми насъбралата се от седмици мръсотия.
Най-сетне, когато кожата й леко я пареше от търкането, Рейчъл излезе от реката и се остави Плачеща жена да я избърше с ленена кърпа. Когато се върна в колибата на Танцуващия ураган, другата жена й даде роклята и мокасините, като й обясни, че те са подарък от Танцуващия ураган.
Останалата част от деня Рейчъл прекара в почивка. Плачеща жена остана при нея, готова да се отзове, ако тя я повика. Рейчъл попита къде е Танцуващия ураган, защото не го беше виждала от предишната нощ. Възрастната жена се разсмя и обясни, че било лош знак за младоженеца да види булката преди церемонията, защото тя може да разбере колко е грозен всъщност и да се откаже да се омъжи за него.
Грозен? Танцуващия ураган може би притежаваше много други неща — надменен, плашещ, непредсказуем — но в никакъв случай не бе грозен. Така Рейчъл прекара оставащите часове в размисъл над положението, в което се намираше, и се питаше какво ли ще се случи след ритуала. Дали Танцуващия ураган щеше да удържи на думата си и няма да настоява за близост или Рейчъл ще бъде принудена да защитава честта си?
— Ра-чел — каза нежно Плачеща жена. — Време е. Твоят воин чака.
Рейчъл кимна, косата й блестеше и се разстилаше върху раменете й.
Плачеща жена настоя да я среше в типичната булчинска прическа на индианките от Делауеър. Тя бухна косата й с четка от четината на таралеж и след това направи малки плитчици, които закрепи на темето й, като вплете в тях раковини и мъниста.
Рейчъл вдигна глава и срещна погледа на Плачеща жена.
— Аз съм готова.
Възрастната жена стисна студената ръка на Рейчъл в своята топла длан.
— Моят син е добър човек. Смел. Той ще те дари със синове, с които да се гордееш.
— Сигурна съм, че е добър човек, поне за мохок — отговори Рейчъл искрено. — Но аз не съм го принуждавала да се ожени за мен, за да ме спаси. Не мога да бъда щастлива само заради това.
Плачеща жена протърка ръката на Рейчъл между своите набръчкани ръце.
— Разбирам думите ти. Взеха ме от семейството ми, когато бях на не повече от петнайсет лета. Два юмрука ме отведе далеч от моя народ и аз станах част от неговия род. Тази жена е преживяла много тъга — тя стисна ръката на Рейчъл. — Но тя намери и много щастие. Тя дълги години мечтаеше за дом и най-сетне го намери.
Рейчъл издърпа ръката си. Не можеше да каже на Плачеща жена, че няма намерение да остане с тях. Не искаше никой да разбере, че за нея тази сватба беше несериозна. Но това беше единственият начин да оцелее.
— Благодаря ти за добрите думи — каза тя.
Плачеща жена кимна.
— Тази жена вижда много щастие за теб, Ра-чел. Тя вярва, че ти ще го познаеш, когато го срещнеш.
Един вик отвън накара Рейчъл да потръпне.
— Най-добре да вървим, преди да са ме измъкнали насила — промърмори тя.
Плачеща жена повдигна кожената завеса и Рейчъл пристъпи в помръкващата светлина на деня. Повечето хора от лагера се бяха събрали не толкова заради церемонията, а от любопитство. Стояха наредени едни срещу други в две редици и се проточваха до племенния огън, който ярко светеше. Счупения рог и четирите му жени нарочно не присъстваха. На края на едната редица стоеше Танцуващия ураган и трима възрастни мъже — шаманът, бащата на Танцуващия ураган, и вождът, както предположи Рейчъл, от това, което й беше разказала Плачеща жена.