Танцуващия ураган привлече вниманието й и омагьосана от погледа му, тя тръгна към него, а обутите й в мокасини крака сами налучкаха ритъма на барабаните. Танцуващия ураган изглеждаше изумително в младоженската си премяна. Той носеше малка препаска и везан елек, така че по-голямата част от бронзовото му, мускулесто тяло се виждаше. Гарваново черната му коса беше хваната на опашка, завързана с лента от животинска жила, по която висяха пера и мъниста. На едрите му бицепси имаше по една гравирана медна гривна. Изражението му беше тържествено, черните му очи бяха вперени в нея.
Тя пристъпи и застана до него, както й казаха. Шаманът запя тихо, като в ръцете си люлееше едно гърне с димяща пепел, а вождът разпалено започна да говори.
Танцуващият ураган отговори веднъж на родния си език, но никой нищо не попита Рейчъл, така че тя стоеше мълчаливо. Опитваше се да мисли за други неща, освен за сватбата и за мъжествения езичник, който стоеше до нея и държеше здраво студената й, трепереща ръка. Непрекъснато си повтаряше, че това не е истинска сватба, но дълбоко в сърцето си усещаше, че докато слуша неразбираемите слова на ритуала, нещо невидимо започва да я привързва към този чужд човек.
Когато церемонията свърши, нямаше целувка. Рейчъл не знаеше дали такъв беше индианският обичай или Танцуващия ураган й го беше спестил, понеже знаеше какво усеща. Така или иначе, тя си отдъхна. Индианците не се събраха да празнуват, а се разпръснаха. Жените тръгнаха към колибите си, а мъжете се събраха около огъня и започнаха да отпиват уиски от една бутилка и да си я предават. Рейчъл се спря и за малко наблюдава мохоките, а след това се обърна и погледна Танцуващия ураган.
— Свърши се — промърмори тя, понеже усещаше, че е нужно да каже нещо, но не знаеше какво.
— Свърши се — повтори той. — Сега си в безопасност. Аз, Танцуващия ураган от рода на Мечките, ще закрилям Рейчъл, своята съпруга.
Тя наведе поглед, неспособна да издържи тъмните му, проницателни очи.
— Още не съм ти благодарила, че ме спаси.
Той докосна с върха на пръстите си бледата й страна.
— Не искам никакви благодарности. Искам само да приемеш съдбата си.
Тя вдигна очи.
— Съдбата ли? Дали съдбата ми не е да бъда винаги под властта на някой мъж? Най-напред на баща ми, после на Гифърд, Счупения рог, а сега и на теб?
Няколко воини погледнаха към тях, когато чуха неприлично високия тон на гласа. Танцуващия ураган я хвана за ръката и я поведе към колибата си.
— Никога няма да си под моя власт, освен когато това се налага — той вдигна кожената завеса на входа и полека, но категорично я бутна да влезе.
— Какво означава това, когато се налага?
— Означава, че искам да се държиш както трябва да се държи жената на един мохок. Няма да показваш неуважение към мен и моето семейство пред другите хора. Трябва в думите и поведението ти да има уважение към тях.
Тя скръсти ръце.
— Уважение ли. А какво уважение имате към жените, които купувате и продавате?
— Аз не участвам в продажбата на английски манаке.
Тя се изсмя.
— И си мислиш, че си невинен? Счупения рог продължава да отвлича и да продава жени! Ти позволяваш това да става. Моята приятелка Дори е завързана за онези колове там!
— Не мога да помогна на другите. Единствено на теб, Рейчъл.
Сълзи бликнаха в очите й и тя се обърна, за да не ги види той.
— Защо точно на мен? — прошепна тя. — Защо именно мен?
— Не знам — Танцуващия ураган запали лоените свещи в оловния светилник и стаята се изпълни с мека светлина. — Съдба, предполагам — той млъкна и остави думите му да потънат. — Сега ела да хапнем. Майка ми ни е оставила сватбена трапеза.
— Не съм гладна.
Той седна с кръстосани крака на една щавена кожа.
— Тогава седни, докато се храня.
Тонът на Танцуващия ураган я накара да се подчини. Тя седна срещу него, от другата страна на изгасналото огнище, във възможно най-отдалечения ъгъл на малката колиба.
Танцуващия ураган си взе от подноса парче еленско месо, изпечено с гъби, и една голяма порция царевични зърна.
— Знам, че ще ти трябва малко време, за да свикнеш с нашите нрави. Както ти казах, аз съм много търпелив. Но не понасям капризни и намусени деца — той вдигна едната си вежда. — Аз изпълних моята част от сделката. Измъкнах те от пламъците и те направих моя жена, за да спася живота ти. Сега ти трябва да изпълниш твоето задължение като съпруга.
Тя го гледаше, докато той набучваше с ножа си една гъба и я поднесе към устните си.
— Кажи какво искаш да направя и аз ще го сторя.
Той се навъси.