— Харесвам те повече като опърничава, отколкото като покорна съпруга — той издърпа гъбата със зъби и я сдъвка. С глава й посочи един малък вързоп близо до огнището. — За теб е. Сватбен подарък.
Тя докосна гърдите си.
— Но ти вече ми подари роклята и мокасините.
— Отвори го — той разряза месо от елен и отхапа един сочен къс.
Рейчъл вдигна кожения вързоп и го разтвори. В него имаше мек колан от щавена кожа, покрит със сини мъниста и женски нож. Тя погледна към Танцуващия ураган.
— Всяка жена трябва да носи нож. За да си върши работата и да се защитава. Ще го носиш винаги, когато не си с мен.
Тя прокара ръка по невероятно красивия колан, като се опитваше да не забрави гнева, който изпитваше към Танцуващия ураган. Но й беше толкова трудно да му се сърди, когато гледаше хубавия подарък, който й беше направил.
— Благодаря ти — прошепна тя.
Той си сипа едно канче вода.
— Сега ела да ядеш, а после ще легнем да спим. Утре Плачеща жена ще ти покаже как да се оправяш със задълженията си на съпруга. Тя ще те научи как да станеш добра жена на Танцуващия ураган.
Рейчъл започна да яде с нежелание. Въпреки че не беше гладна, знаеше, че трябва да се храни, за да има сили. Ако искаше да избяга, трябваше да поддържа тялото и ума си силни. След яденето Танцуващия ураган взе флейтата си и засвири. Отпусната от храната и напитките Рейчъл седеше със скръстени крака, а очите й се затваряха от умора. Тя дълго седя в меката светлина на свещите и слуша как новият й съпруг свири на флейта от кост.
Не след дълго той я остави и започна да се приготвя за лягане. С полуотворени очи Рейчъл видя как Танцуващия ураган свали коженото си елече и мокасините. Наблюдаваше как светлината от свещите играе по бронзовата му кожа, която се извиваше при всяко негово движение.
Изглежда Танцуващия ураган усети, че тя го гледа и се обърна.
— Време е да спим, жено — каза той, а гласът му беше толкова тих, че тя по-скоро усети, отколкото чу думите.
Той бавно й подаде ръката си. Тя покорно я пое.
— Да, и аз съм уморена — каза тя плахо, когато пръстите му се сплетоха с нейните и той й помогна да се изправи.
Той посочи с глава към меките кожи, разстлани на пода. Това очевидно беше брачното ложе, приготвено от доброжелателната му майка.
Погледът на Рейчъл се премести от Танцуващия ураган към постелята и обратно към него. Преди да може да възрази, той притисна устните й с пръст.
— Казах ти, че съм търпелив и въпреки, че те желая, Ра-чел, няма да те взема против волята ти. Да насилиш една жена не е най-добрият начин за започване на съвместен живот с нея.
Тя наведе очи и се почувства виновна за обвиненията, които за малко щеше да изрече.
— Аз съм ти искрено благодарна за това, което стори за мен — прошепна тя. След това вдигна очи.
Той улови една от малките й плитчици и я уви около пръста си по особено ласкав начин.
— Не се страхувай от мен, Ра-чел. Сега си моя жена. Ще убия всеки, които ти причини зло.
Когато погледна в тъмните му очи, тя с изумление разбра, че той говори истината. Мислите й се отклониха към Гифърд и момента, когато той яхна коня, избяга и я изостави. Знаеше, че е глупаво да сравнява един дивак с виконт, но не се сдържа. Не можеше да не си зададе въпроса, как би постъпил Танцуващия ураган, ако беше на мястото на Гифърд. Дали и той щеше да избяга от лагера и да я изостави? Реши, че не би го направил.
Рейчъл протегна трепереща ръка и с върха на пръстите си погали Танцуващия ураган по лицето. Кожата му беше мека и топла. Той леко извърна глава, така че устните му докоснаха пръстите й.
Очарована от усещането на кожата му, тя продължи да изучава извивката на долната му устна с връхчетата на пръстите си. Усети, че трепери. Беше едновременно уплашена и омаяна от неговото излъчване.
Той наведе глава. Тя почувства, че ще я целуне. Осъзнаваше, че трябва да се отдръпне, но когато той обви с ръце кръста й, усети, че ръцете й сами обгърнаха голите му бронзови рамене. Тя затаи дъх.
Устните му докоснаха нейните, толкова леко, сякаш отпиваха глътка вода. Рейчъл усети, че се разтапя в ръцете му. Тя си каза, че си струва да дари с една целувка човекът, който спаси живота й. Но истината беше, че тя искаше червенокожият да я целуне. Искаше и тя да го целува.
Езикът му докосна долната й устна и тя разтвори устни. Тялото й пулсираше с новото усещане за силно желание. Когато целувката му стана по-настойчива, тя се приближи по-плътно до него и притисна тялото си в неговото. Мисли за греховна похот и мъки във вечен адски огън се въртяха в ума й, но тя не можеше да се възпре. Единственото, което искаше, беше този мъж и ласките, му.