Танцуващия ураган съзнаваше, че ще води тежка битка, но отговорността му пред членовете на племето го караше да направи всичко възможно. Той си пое дълбока и очистваща глътка въздух и се опита да съсредоточи вниманието си върху проблемите, които щяха да се обсъждат.
През последната седмица му беше трудно да се концентрира върху каквото и да било. Откакто се ожени за Рейчъл, бялата жена изпълваше съзнанието му изцяло. Не че тя правеше нещо, за да привлече неговото внимание — всъщност тя го избягваше, доколкото това изобщо беше възможно. Рейчъл създаваше впечатлението, че се опитва да се държи като другите индиански съпруги, приемайки наставленията на Плачеща жена, но Танцуващия ураган съзнаваше, че тя не можеше да се промени толкова лесно. Той усещаше физическото й присъствие, но не и някаква духовна връзка между тях. Тя отговаряше, когато я запитваше, но не проявяваше желание сама да започне разговор с него.
Той разбираше, че тя рано или късно ще се опита да избяга. Това се виждаше в небесносините й очи. Някой друг на нейно място сигурно вече щеше да е направил опит, но Рейчъл беше търпелива. Беше и умна. Разбира се, Танцуващия ураган не би й позволил да избяга, защото вече беше негова жена, но в същото време се възхищавай на нейната воля.
Той не преставаше да си задава въпроса, дали мисълта за брака й с червенокож я отблъскваше. По време на престоя си в мисията той се сблъска с фаталните последици на предразсъдъците. Но когато се сещаше за целувката през тяхната първа брачна нощ, той беше сигурен, че не я е насилвал. Беше сигурен, че тя постъпи като жена, която желае един мъж.
Танцуващия ураган пое нова дълбока глътка въздух. Той не беше имал намерение да се жени отново. В живота на един мъж жените заемаха твърде много мисли и постъпки. Те често се превръщаха повече в бреме, отколкото в преимущество. Той беше убеден, че мъжете отделят твърде много време на женските въпроси. Не беше ли прекарал последните две години в мисли за Та-уа-ни, измъчвайки се с въпроси за това как можеше да я направи по-щастлива и да предотврати това, което се случи…
Той се опита да не мисли за нея сега. Не трябваше да се самосъжалява или обвинява, защото срещата на Съвета тази вечер беше прекалено важна.
С високо вдигната глава и изправено тяло Танцуващия ураган влезе в церемониалната шатра и зае определеното за него място като гост. Той кимна почтително първо на вожда, а след това на баща си — шамана. Умишлено пренебрегна своя полубрат, който седеше между двамата по-възрастни мъже.
Глинена лула, натъпкана с лютив тютюн, започна да се предава от ръка на ръка. Танцуващия ураган не искаше да пуши, но традицията изискваше да си дръпне, преди да предаде лулата на следващия. Когато лулата мина през всички членове на Съвета и стигна обратно до шамана, вождът се прокашля и започна своята обичайна приветствена реч.
В продължение на почти час Съветът обсъждаше проблеми на селището от домашен характер — свадата между втората жена на Едноокия и Хубава жена за един калаен казан, какво име да бъде дадено на новороденото момченце, посещението на свещеника от мисията Свети Реджис миналия месец и други банални въпроси. Танцуващия ураган седеше кротко и слушаше, как проблемите един по един се обсъждат и разрешават. Въпреки опитите на Полския славей да води съвещанието, най-често се чуваше гласът на Счупения рог. Другите членове на Съвета също участваха, но когато се вземаше окончателното решение, вождът и шаманът се основаваха на мнението на Счупения рог.
Най-накрая, когато Танцуващия ураган вече си мислеше, че ще полудее от тези безсмислени приказки, Полския славей се обърна към него.
— И така, сине на Два юмрука, ти поиска да говориш пред нашия Съвет — каза Полския славей на ирокезки. — Какво би искал да споделиш с нас?
Танцуващия ураган направи кратка пауза, преди да заговори, и изчака всички погледи да се насочат към него.
— Идвам с предложението този Съвет да преразгледа отношението си към французите, вожде наш. Рувил е лъжец и измамник. Този човек е опасен. Би трябвало да последваме примера на нашите братя мохоки в другите селища и да се опитаме да сключим мир с англичаните.
Счупения рог въздъхна тежко.
— Седмица след седмица нашият брат идва с едни и същи думи — той се обърна към членовете на Съвета. — Колко още трябва да изтърпим, преди неговото присъствие пред свещения огън на Съвета да е станало нежелателно?
— Човек от нашето селище винаги е добре дошъл пред този огън. Такъв е законът — отвърна му Два юмрука.
— Казва го човек, който говори от съжаление към своя полусин — обвини го Счупения рог.