Страните на Рейчъл пламнаха при мисълта за интимност с Танцуващия ураган. Той действително я желаеше. Тя чувстваше това в гласа му. Ако Гифърд не се върнеше с помощ, ако брат й Томас не успееше да я открие… Тя преглътна с усилие.
Той е прав, предупреди я вътрешният й глас. Танцуващия ураган е прав. Гифърд няма да се върне за теб. Гифърд лежи мъртъв някъде в тази необятна пустош. Томас се е отказал да те търси. Мина твърде много време. Мисли си, че вече те няма.
Обзе я чувство на паника. Нещо като че ли я задушаваше и тя се замая. Никой няма да ме потърси. Никога. Ако сама не успея да избягам, никой друг няма да ми помогне.
Тя извърна поглед от Танцуващия ураган. Той се държеше толкова добре с нея, че тя почти се почувства виновна. Разбира се, това беше абсурдно. Този човек я задържаше при себе си против нейната воля. Той я принуди да се омъжи за него и ако не успееше да избяга, щеше да я принуди и да се люби с него.
Рейчъл и Танцуващия ураган вървяха още дълго един до друг по една криволичеща пътечка, водеща в северозападна посока. От време на време той й показваше някое бягащо нощно животно или дървета и храсти с причудливи форми. След малко Рейчъл се отпусна и започна да се наслаждава на гледките и звуците, които изпълваха потъналата в мрак гора. Тъй като страстите на Танцуващия ураган не я заплашваха сега, за момент тя си позволи да забрави факта, че е негова пленница. За един кратък миг тя успя да се потопи спокойно в света на Танцуващия ураган.
— Никога не съм предполагала, че гората може да бъде толкова красива през нощта — прошепна тя, докато се промъкваше под един нисък клон.
Въпреки че яворите и елите бяха скупчени доста нагъсто, лъчите на месечината проникваха през върховете на дърветата, и като че ли Господ осветяваше пътя им с магически фенер.
Танцуващия ураган кимна в знак на съгласие. Той усещаше, че Рейчъл се чувства по-спокойна извън селището, както се беше и надявал да стане. Може би ако останеха насаме в продължение на няколко дни, те щяха да започнат да се опознават по-добре. Първият брак на Танцуващия ураган завърши по толкова печален начин, че той се беше отказал да се жени отново. Но сега, след като това вече беше станало, той се отдаде на мисълта как да вдъхне живот на своя брак. Ако двамата с Рейчъл успееха да изградят основите на своя брачен живот сега, така както един мъж полага основите на своето жилище, той беше убеден, че бракът им щеше да издържи всякакви промени и изпитания.
— Вълшебното място, за което ти говорих, е тук, Рейчъл — каза Танцуващия ураган. — Трябва просто да потърсиш с поглед прекрасните неща, на крито другите не обръщат внимание — той внезапно спря и с пръст на устните посочи нещо пред тях.
Погледът на Рейчъл се изпълни с удоволствие, когато видя една сива лисица и нейните малки да пресичат пътеката. Тя се усмихна, омагьосана от пухкавите опашки и бляскащите очи на животните. Никога досега не беше виждала лисици, с изключение на червеникавите, които жени и мъже в ловни костюми преследваха по хълмовете извън Лондон.
Когато лисиците потънаха в мрака на гората, Танцуващия ураган отново продължи напред.
— Ела — каза й той и я хвана за ръката.
Хрумна й да освободи ръката си от неговата, но постъпката му изглеждаше толкова естествена, че тя не го направи. Каза на себе си, че ще го остави да държи ръката й, за да не го дразни, но истината беше, че харесваше усещането от неговото докосване. Тя не само започваше да се чувства по-сигурно, но усещаше и тръпка на вълнение да преминава през тялото й. Може би това се дължеше на нейната самота.
Рейчъл и Танцуващия ураган продължиха да вървят в продължение на още час. Постепенно гората започна да става все по-рядка и по-рядка. Нетърпелива да види какво следва напред, Рейчъл изпревари Танцуващия ураган и започна сама да се изкачва по издадените скали и да прескача повалените дървета, като че ли беше прекарала целия си живот в гората. Докато си пробиваше път през шубраците, тя внезапно спря и промълви:
— Господи, колко е красиво!
Дори и в напълно обгръщащия ги мрак тя успя да види очертанията на голямо езеро.
— Как се казва това място? — тя започна да слиза надолу по брега и когато почувства плясъка на водата върху своите крака, отправи поглед в тъмнината, питайки се докъде ли се простира езерото.