— Толкова е красиво! — възкликна тя, след като реши да не отговаря на последните му думи.
Тя се, завъртя в кръг, за да огледа езерото, извития бряг и осветеното от луната небе.
— Казах ти, че това е вълшебно място — той се усмихна.
Радваше се да я види щастлива и безгрижна, дори и това да беше само за миг. Танцуващия ураган се върна при кануто, изтегли го навътре на брега и извади своя лък, стрелницата и торбата.
— Ела! — каза й той и преметна багажа през широките си голи рамене. — Има едно подходящо място за лов на риба там, след извивката. Това е един дълбок залив, врязан в сушата, където рибите обичат да се крият. Рибите там са едри и вкусни.
Рейчъл се изравни заедно с него. Точно както Танцуващия ураган беше казал, след извивката на брега водата се врязваше в сушата и образуваше малка лагуна. Луната беше ярка и обливаше малкия басейн в мека светлина. Водата гъмжеше от риба, когато те приближиха и се опитаха да прогонят дългоногите насекоми, които кръжаха над гладката повърхност.
Танцуващия ураган седна на земята и започна да изважда връвта от торбата.
— Можеш да потърсиш дърва, за да си направим малък огън — предложи й той.
Нетърпелива да изследва района около лагуната, Рейчъл отиде да събере сухи подпалки и изсъхнала трева. Едно от нещата, които беше научила от Плачеща жена през последната седмица, беше как да направи добър огън. Веднъж само да се върнеше във Филаделфия, щеше да научи и мълчаливите слугини в дома на брат й, които правеха повече пушек, отколкото огън.
В течение на половин-един час Рейчъл се катереше по скали, пробиваше си път през гъсти храсталаци и събираше малки клонки по песъчливия бряг. Беше любопитна да научи какво следва по-нататък, но гледаше да не остава извън погледа на Танцуващия ураган, за да не предизвика подозрение. За времето, през което тя отсъстваше, той беше уловил две едри пъстърви и в момента изваждаше трета.
— Толкова много риба! — засмя се тя, докато изсипваше подпалките на пясъка и отиде да вземе кремъка и огнивото от раницата.
Танцуващия ураган пусна третата риба на земята и тя подскочи няколко пъти по сухия пясък.
— Гладен съм. Ти не, си ли? — той държеше една пъстърва за хрилете. — Рибата е най-вкусна, когато от водата отиде направо в огъня.
Всъщност, за пръв път от няколко седмици тя беше гладна.
— Ти не взе тиган. Как ще ги приготвим?
Той извади дългия тънък нож, който носеше в колана си, и започна да маха люспите от пъстървите.
— Ще ти покажа как да почистваш и приготвяш рибата, за да можеш и ти да ме храниш в нашия дом.
Тя извърна поглед и си помисли, че ако Гифърд или Томас не дойдеха скоро, щеше да се наложи да се справи сама с положението. Танцуващия ураган правеше твърде много планове по отношение на нея. Той наистина си мислеше, че тя ще бъде негова жена. Въпреки че нямаше намерение да остане съпруга на един дивак, тя не искаше да нарани неговите чувства. През последната седмица той положи повече усилия да я накара да се почувства добре, отколкото Гифърд беше направил за осемнадесетте месеца, през които бяха заедно.
Рейчъл насочи вниманието си обратно към огъня и направи малка клада от изсъхнала трева. С кремъка и огнивото тя запали подпалките и скоро запламтя ярък огън.
Танцуващия ураган кимна в знак на одобрение, докато се приближаваше и донесе почистената риба. Той приклекна до нея пред огъня и посочи купчината дърва, която тя беше събрала.
— Донеси ми една дълга, сурова пръчка.
На светлината на огъня тя започна да търси в купчината и след малко се върна с подходящата пръчка. Танцуващия ураган я взе и промуши надлъжно рибите с нея. След това избра две разклонени в краищата пръчки, забоде ги в меката влажна почва от двете страни на огъня и постави шиша с рибите. Така те висяха точно над върха на пламъка и щяха да се изпекат, без да изгорят. Рейчъл започна да пристъпва от крак на крак, после седна на земята и прегърна своите колена.
— Не предполагах, че можеш да правиш такива неща. Изглежда толкова лесно.
Той седна до нея и двамата зачакаха рибата да се опече.
— Нито една задача не е трудна за изпълнение, след като е научена и запомнена.
Тя наблюдаваше как пламъците облизваха кожата на рибите и вече усещаше божествения аромат на изпечената пъстърва.
— Толкова много нови неща научих. Преди да попадна тук, не си вдигах пръста да свърша каквото и да било. Ако бях захвърлена тук преди шест месеца, сигурно щях да умра от глад или да бъда разкъсана от вълците.
Танцуващия ураган се обърна към нея, за да може да вижда променящото се изражение на нейното лице.