— Но не и сега — каза нежно той.
Рейчъл кимна леко с глава, страхувайки се да извърне поглед към него.
— Не и сега — съгласи се тя.
— Разкажи ми за твоя живот — помоли я той. Гласът му беше нежен като полъха на летния бриз, който духаше откъм езерото. — Разкажи ми къде си живяла. Разкажи ми какво си правила, преди да попаднеш тук и да станеш моя жена.
Тя сви рамене. Неговите ласки я караха да се чувства неловко. Той искаше тя да се обръща към него като към неин съпруг.
— Няма какво толкова да се разказва. Баща ми е благородник. Живеехме в Лондон в неголяма къща.
— Липсва ли ти твоето семейство?
Тя гледаше как огнените езици пълзяха по пращящата повърхност на печащите се риби.
— Не много. Липсва ми само брат ми — Рейчъл се обърна към Танцуващия ураган, който седеше и слушаше внимателно.
Гифърд никога не я изслушваше. Престани да правиш, това, каза тя на себе си. Престани да сравняваш Танцуващия ураган с Гифърд. Не трябва да се размекваш така пред него. Не можеш да останеш жена на този дивак. Тази мисъл е нелепа!
Тя продължи своята история.
— С Томас бяхме много близки, още от деца. После той се захвана с превоз на товари заедно с няколко свои приятели и започна да прекарва по-голямата част от времето си в пътувания между Филаделфия и Лондон.
Тя въздъхна.
— Бях много самотна, когато той замина. Майка ни почина. Баща ни постоянно играеше на комар.
— Прекосила си океана, за да бъдеш с брат си?
— Не — тя започна да си рисува в пясъка с една пръчка. — Дойдох, за да се омъжа за лорд Лангстън, за Гифърд. Запознахме се в Лондон. Той се влюби лудо в мен. Пожела да се оженим още на първата вечер, когато се запознахме в игралния дом.
— Казал е, че иска да се ожени за теб, но не го е направил.
Тя нервно се изсмя. Танцуващия ураган я караше да мисли за неща, за които тя не искаше да си спомня. Караше я да изпитва чувства, които не искаше да изпитва.
— Щеше да се ожени за мен, ако не бях му отказала. Исках да го опозная по-добре — тя си пое глътка въздух. Излъгах те. В действителност, Томас нямаше да ни позволи да се оженим веднага. Стигнахме до компромисно решение и той ме доведе във Филаделфия, за да можем да прекараме известно време с Гифърд, преди да се оженим. Гифърд започна да строи къща за нас. На два пъти определяхме датата на сватбата, но аз я отлагах… — тя започна да усеща трептене в гласа си. — Мисля, че използваше част от зестрата ми за строежа на къщата. Сигурно затова беше толкова нетърпелив да се оженим.
Танцуващия ураган се протегна и хвана ръката й, докато разравяше огъня.
— Ти вече бе променила решението си да се омъжиш за този Гифърд, нали?
— Продължавах да отлагам — някак си пръстите му се преплетоха с нейните. — Просто не чувствах нужда да го направя.
— Ти никога не си обичала този страхливец.
Рейчъл повдигна непокорната си брадичка.
— Той не е страхливец. Не е такъв човек. Просто не бяхме подходящи за съпруг и съпруга.
Танцуващия ураган повдигна нейната ръка и я целуна по пръстите.
— Вината не е в теб, моя храбра Рейчъл. Ти си силната, а не той.
Погледите им се срещнаха и тя за миг остана като омагьосана.
— Никога не съм изпитвала такива чувства към него, каквито изпитвам към теб — прозвуча неочаквано собственият й глас.
Танцуващия ураган прокара пръсти през нейната коса и я привлече към себе си. Рейчъл притвори очи и устните им се докоснаха. Тя знаеше, че не трябва да прави това и въпреки това не можеше да устои.
Целувката му беше изгаряща и страстна. Някак си ръката й се плъзна по голото му рамо и усети силата на тръпнещата мускулеста плът под своите пръсти.
Когато Танцуващия ураган докосна гърдите й под нежната кожена дреха, тя чу как устните й изпуснаха тиха въздишка. Никога не беше изпитвала нещо толкова прекрасно и порочно.
Докато докосваше долната й устна с език, той усещаше нейния учестен дъх. Устните им бавно се впиха в страстна целувка.
— Ки-ти-хи — прошепна нежно той в ухото й. Неговият дъх караше кожата й да настръхва. — К-да-холел, н-докуеум.
Той свали ръката й до неговата и я притегли към гърдите си.
— Гифърд! Никога…
— Недей — тихо промълви той. — Не говори повече за този страхливец.
Той целуна брадичката, върха на носа и челото й.
— Не мога — пръстите й се плъзнаха по мускулестата му ръка и изпитаха твърдата мъжественост на неговите изпъкнали бицепси. — Продължавам да те сравнявам с него. Ти си един дивак и въпреки това си много по мъжествен, отколкото Гифърд Лангстън някога е бил.
Той се усмихна и започна да си играе с един кичур от нежно ухаещата й коса. Тя отпусна главата си на неговото рамо и положи ръка върху голите му гърди.