Счупения рог премести поглед към сгърчената фигура на Гифърд и след това пак към Рейчъл.
— Да ви пусна? — изсмя се той. — Не, вие идвате с мен.
— Не! — извика Рейчъл, като се опитваше да се отскубне от ръцете му. — Не можете да направите това. Това е отвличане!
— Такъв е животът. По-добре от това, нали? — каза той, посочвайки преподобния Джеймс.
Рейчъл стисна очи за момент, опитвайки се да мисли. Трябва ли да бяга? Щяха да я убият, както направиха това с преподобния отец. Дали не е по-добре да умре бързо, отколкото да живее в очакване кога ще дойде стрелата? Отвори стреснато очи. Ако побегнете сега, нямаше никакъв шанс да оцелее. Но ако изчака… може би този шанс щеше да дойде. Счупения рог размаха широко ръка, давайки сигнал на хората си да побързат. Все още държеше Рейчъл за ръкава.
— Къде ще ме водите? — попита тя. — Ако искате откуп…
— Млъкни, преди аз да съм те накарал да млъкнеш — отговори троснато Счупения рог. — До гуша ми дойде от приказките ти. Мълчи и прави това, което кажа и може би ще си още жива докато стигнем реката Уаташа.
Рейчъл отбори уста, за да проговори отново, но изражението на червенокожия я застави да не продължи. Един от диваците доближи Гифърд и извади назъбен нож.
— Какво прави той? — промърмори тя повече на себе си, отколкото на този, който я беше пленил.
Изведнъж разбра, че дивакът смята да пререже гърлото на Гифърд и се втурна към него, отскубвайки се от ръцете на Счупения рог.
— Не! Не го докосвайте! Оставете го да живее!
Тя стигна тялото на Гифърд и сграбчи голата ръка на дивака. Хвърли поглед назад към Счупения рог.
— Моля ви, не го убивайте!
— Съпруг ли ти е? — попита Счупения рог.
Тя наведе глава.
— Бъдещ… искам да кажа, щеше да бъде.
Счупения рог се замисли какво да избере. Можеше да размени момичето за пушки и уиски. Мъжът… може би за откуп. Освен това, разбира се, белият заложник бе винаги добро забавление за мохоките.
— Той не може да ходи — каза с насмешка Счупения рог, — а ние трябва да се придвижваме бързо.
Рейчъл коленичи и сграбчи главата на Гифърд. Челото му се беше сцепило от удара в рамката на прозореца. Кръвта беше засъхнала, но челото му вече започваше да става виолетово от нараняването.
— Той може да пътува, заклевам се! Моля ви, не го убивайте! — тя потупа бледата буза на Гифърд. — Гифърд, Гифърд, събуди се! — молеше го настоятелно тя шепнешком. — Гифърд, скъпи, ако не се събудиш, ще те убият!
Той простена и клепачите му трепнаха.
— Точно така — подкани го тя. — Събуди се. Потупа бузата му още по-силно.
— Убийте го — изръмжа Счупения рог.
— Не! — тя отново се извърна към Гифърд и го удари силно по бузата. — Гифърд, по дяволите, ако не се събудиш, ще те убият!
Силният шамар накара Гифърд да отвори очи.
— Рейчъл… — промърмори зашеметен той.
— Гифърд, изправи се — настоя тя и, изправяйки се, се опита да го вдигне заедно със себе си. — Ще те убият, ако не станеш.
— Ще ме убият? — погледът на Гифърд бавно се избистри. Споменът за това къде се намира и какво се беше случило бързо премина по лицето му.
— Рейчъл! — той я обгърна с ръце и тежко се отпусна на раменете й — А Джон?
— Мъртъв е! — тя изтри бузата му с ръка. — Няма да ни убият, поне засега, но ти трябва да вървиш. Разбираш ли какво ти говоря, Гифърд?
Тя сграбчи брадичката му и го накара да я погледне в очите.
Счупения рог изкрещя някаква заповед и дивакът, стоящ най-близо до Рейчъл, я бутна напред.
— Гифърд, трябва да тръгнем с тях. Трябва да вървиш сега — каза тя, побутвайки го с усилие напред. — Или никога няма да доживеем до залез-слънце.
Глава втора
Слънцето отмираше бавно на западния хоризонт и от него не остана нищо, освен последният замах на четката на художник. Захладня и нощните животни започнаха да изпълзяват от гъсталаците, където почиваха — за да ловуват, да пият вода от бавните ручейчета и да наблюдават хората, които се бяха отправили на север.
Боже мой, никога ли няма да спрат, мислеше Рейчъл и с мъка крачеше напред. Похитителите й бяха нечовешки същества! Нямаше човек, който да може да ходи от изгрев до залез — а и много след това — с такова безпощадно темпо, без да се измори! Никой, освен тези диваци…
Гифърд каза, че са ирокези, но Счупения рог — предводителят на червенокожите, които ги бяха отвлекли, го поправи: те бяха мохоки от народа на ирокезите, хората от Кремъчната страна.