Рейчъл не знаеше какво да му отговори и затова не каза нищо. През последната седмица тя научи от Танцуващия ураган, че понякога мълчанието казва повече от думите.
За момент той стисна по-силно нейната ръка и след това я пусна.
— Плува ми се — каза той и се изправи да се поразтъпче.
— Хайде да се изкъпем, преди да заспим — в гласът му вече беше изчезнало напрежението, което Рейчъл усещаше само преди миг. — След няколко часа ще се зазори.
Рейчъл също стана. Тя бързо свикна с навика на индианците да се къпят веднъж или два пъти дневно. Дори беше взела няколко урока по плуване от Плачеща жена и се справяше доста добре, но все още се притесняваше от това, че се къпеха голи.
— Ти отивай — внезапно й стана студено и тя обгърна кръста си с ръце. — Аз ще погледам.
Танцуващия ураган се освободи от своята дреха и я остави на земята, близо до огъня. Ръцете му посегнаха към кожената препаска, която прикриваше неговите слабини и Рейчъл щеше да извърне поглед, както обикновено правеше, но този път нещо я задържа.
Докато той се събличаше, погледите им се срещнаха. Пръстите му намериха кожените връзки и Рейчъл чу как препаската падна на земята. На лунната светлина тя успя да види леката усмивка, която премина през неговото лице.
Той я желаеше!
Тя не разбра какво я накара да го направи. Може би това беше нощният бриз или споменът за усещането, когато той я докосваше по гърдите. Погледът й умишлено се плъзна надолу по неговото тяло. Тя започна да разглежда неговите широки бронзови гърди и изпъкналите по тях мускули, след това плоския му корем и силните му бедра. Стомахът й се сви. Тя почти се извърна, но продължаваше да усеща погледа му върху себе си. Бузите й пламнаха, когато вниманието й се насочи към редките черни косми около неговата копиевидна мъжественост.
Танцуващия ураган остана така още няколко секунди, за да може Рейчъл да изучи добре тялото му, и след това внезапно се обърна и тръгна към езерото. Мускулите на бедрата, му ясно се очертаваха, докато той вървеше.
Рейчъл изпусна една въздишка. Едва ли щеше да бъде толкова лошо, колкото си го представяше. Въпреки, че формата им беше малко странна, интимните части от тялото на Танцуващия ураган всъщност съвсем не й бяха безинтересни…
Тя отново въздъхна, след като усети в каква посока бяха отправени мислите й. Беше прекарала едва шест седмици с тези аморални диваци и вече започваше да мисли като тях!
Чу плискане на вода и се обърна в момента, в който Танцуващия ураган грациозно се гмурна под вадата. Той направи един кръг в озарената от луната лагуна и след това й махна с ръка.
— Ела при мен, съпруго моя.
Тя отиде до брега и остави водата да покрие босите й крака. Езерото изглеждаше приветливо и подканящо. Той отново й махна.
— Давам ти думата си на воин, че няма да те докосна с ръка, жено. Ела да усетиш удоволствието от водата. Това е част от вълшебството.
Една палава усмивка мина през устните й. Кой би могъл някога да научи за това, помисли си тя. След като се върна във Филаделфия, никой няма да знае, че съм се къпала гола с моят индианец.
Никой.
Рейчъл докосна връзките на ризката, с която беше облечена. Носеше само нея, една къса пола и препаската около интимния й триъгълник. Танцуващия ураган наблюдаваше. Дори и на лунната светлина тя усещаше отправения към нея поглед. Тя сведе очи към кожената си риза. Ръцете й трепереха, докато се опитваше да разплете дебелите кожени връзки. Тя ги изваждаше бавно от дупките, през които бяха прокарани, докато блузата се разтвори и откри гърдите й. Страхувайки се, че няма да издържи на напрежението, което я обзе, тя бързо се съблече и пусна ризата до дрехите на Танцуващия ураган.
Студеният нощен вятър погали гърдите й и зърната й настръхнаха. Без да може да погледне към индианеца, тя напипа връзките на късата си пола и след малко и тя падна на земята. Ръката й се отправи към превръзката около нейните бедра. До преди две седмици мисълта, че трябва да носи такова бельо, направо я ужасяваше, но сега то беше единственото й прикритие.
— Можеш да се изкъпеш и в този вид — нежно й каза Танцуващия ураган, сякаш усетил какви мисли минаваха през съзнанието й. — Ела при мен и ще се изкъпем заедно.
Искаше й се да избяга, но вместо това започна да навлиза навътре във водата. Опитваше се да запомни всяко свое усещане — аромата на нощния въздух, докосването на хладния бриз, Танцуващия ураган, който я чакаше, потопен до гърдите във водата и погледа, който попиваше разголената й плът.