Рейчъл навлизаше бавно и когато водата стигна до бедрата й, тя се гмурна в прикритието на непроницаемата вода.
— Студено е — каза тя с глас, който прозвуча чужд и за самата нея. Тя се приближи на около метър от него и спря.
Танцуващия ураган протегна ръце под водата, напълни шепите си с пясък и започна да търка своето тяло, какъвто беше обичая. Рейчъл направи същото. Едрият пясък драскаше нейната нежна кожа, но предизвикваш приятно изтръпване по цялото й тяло. Танцуващия ураган наведе глава, за да измие косата си. Рейчъл също започна да мие своята, но с всяко потапяне на главата си приближаваше все по-близо до него.
След това някак си пръстите им се сплетоха. Той разтвори ръце, подканвайки я да приеме неговата прегръдка. Рейчъл трепереше и от страх, и от студ.
— Аз…
— Искам само да те прегърна, Рейчъл, съпруго моя. Казах ти. Никога не бих принудил една жена да ми се отдаде, когато не иска, особено ако това е моята съпруга.
В този момент тя му вярваше с цялото си сърце. Той обгърна с ръце голото й тяло под повърхността на водата и това й се стори най-естественото нещо на света. Топлината, която той излъчваше, я привлече още по-силно към гърдите му и тя отпусна глава, на неговото рамо. Тя проследи с ръка извивките по мускулестите му ръце, обладана от порочна смелост. Но нали тя беше негова жена, значи нямаше нищо греховно в тяхната прегръдка?
А беше ли наистина негова съпруга? Тя многократно си беше повтаряла през последната седмица, че не е и никога няма да бъде. Въпреки това, една малка част от нея приемаше връзката й с този необикновено красив червенокож мъж.
Танцуващия ураган я вдигна на ръце. Обгърната от лунна светлина, тя усещаше отправения към нея поглед и изпълнените с пламенна любов очи.
Когато той се наведе да я целуне, Рейчъл обърна лицето си към него. Тя прокара пръстите си през мократа му коса, отново усети вкуса на неговите устни и нежните движения на неговия език.
Този път, когато ръката му докосна нейните гърди, тя се отдаде изцяло на необикновеното усещане, което преминаваше през цялото й тяло. Плувайки в ръцете му, с глава отпусната върху неговите гърди, тя наблюдаваше как едната му ръка нежно се плъзга по цялото й тяло.
Когато Танцуващия ураган наведе глава към нейните гърди, дъхът й спря и тя застина в очакване. Той прошепна нещо на мохокски и тя се успокои, без да знае какво точно й казва, и въпреки това остана изпълнена с кураж. Усещането, което влажните му устни предизвикваха при допира им с изпръхналите й гърди, изпълваше вените й с трепетно удоволствие. Разумът й искаше това да спре, но тялото й желаеше това чувство да продължи завинаги.
— Урагане — прошепна тя.
— Съпруго моя — отговори той с възбуждащ глас.
— Урагане, трябва да спреш.
— Защо? — той сведе глава в долината между нейни гърди. — Кажи ми защо, скъпо мое съкровище?
— Защото… защото… — объркана, тя бе обзета от напушващия я смях. — О, не знам защо, просто защото.
Той се засмя в отговор и, в следващия миг, неочаквано я приведе към водата. Тя усети как неговото тяло рязко се стегна и мускулите му изпъкнаха, когато я изправи на крака в дълбоката до пояс вода.
— Какво има? — внезапно тя бе обладана от страх. Той беше вперил поглед в брега и предпазливо започна да излиза от водата.
— Остани тук, Рейчъл! — заповяда й рязко той. Тя покри голите си гърди с ръце. Смехът и възбудата бяха преминали в страх и срам.
— Урагане…
Той сложи пръст върху устните си.
— Стой, където си и ще бъдеш в безопасност.
Тя не искаше да остане сама във водата и тръгна бавно след него. В мига, в който Танцуващия ураган стигна до брега, босите му крака полетяха към мястото, където бяха запалили огъня. На отблясъците на почти загасналия огън, тя видя как индианецът посегна към своя нож.
Рейчъл все още не виждаше нищо тревожно. Какво правеше Танцуващия ураган? Там нямаше никой!
— Това въобще не е смешно. Чакай ме!
Той се обърна към нея и я повика с пръст.
— Вземи си дрехите и ме изчакай да се върна. И не забравяй ножа си, Рейчъл — той отново потъна в тъмнината, обгърнала гората и езерото.
Тя почти беше стигнала до брега, когато чу ужасяващ боен вик. Някой изскочи от прикритието на мрака и се втурна към Танцуващия ураган. Той се обърна да посрещне своя нападател и ножът му зловещо проблесна на лунната светлина.
Рейчъл притисна с ръце устата си, за да спре вика, предизвикан от появата на Счупения рог сред сенките на нощта.