Глава десета
Танцуващия ураган падна на земята под тежестта на тялото на брат си, но успя да се измъкне, отскочи и приклекна в отбранителна позиция. Счупения рог се търкулна и зае същата стойка, подражавайки на Танцуващия ураган.
Танцуващия ураган кресна нещо на мохокски и Счупения рог се разля в усмивка. Той се засмя и каза нещо шеговито, но Танцуващия ураган не отвърна на шегата му.
Рейчъл се покри с ръцете си, доколкото можа и се измъкна от водата. Счупения рог ги беше дебнал. Това мръсно копеле ги беше наблюдавал тайно — нея и Танцуващия ураган. Рейчъл почувства, че лицето й се изчервява от смущение при мисълта какво се беше случило в езерото и… какво е видял този, който ги е наблюдавал.
— По дяволите — промърмори тя, като побърза да стигне до брега при дрехите си, без да се интересува дали Счупения рог ще я види съвсем гола. Какво повече му оставаше да види?
Счупения рог подхвърли ножа си на земята и Танцуващия ураган направи същото. Без оръжие, двамата мъже започнаха да се дебнат, като затворени в клетка зверове. Счупения рог съскаше и размахваше ръце, предизвиквайки Танцуващия ураган да нападне първи.
Без да обръща внимание на мъжете, Рейчъл нахлузи ризата си и посегна към кожената си пола. Не беше сигурна, дали Танцуващия ураган е знаел, че Счупения рог ги е проследил, но за нея това вече нямаше значение. Почти толкова, колкото мразеше Счупения рог за това, че ги беше наблюдавал, в този момент тя мразеше и Танцуващия ураган за това, че я подмами във водата и я накара да пожелае неговото докосване.
Докато си обличаше бързо полата, тя чуваше гласа на Танцуващия ураган, който говореше рязко и тихо. Беше ядосан. Не просто ядосан, а по звука на гласа му тя разбра, че той е вбесен. Нежният любовник се беше превърнал в яростен дивак, за какъвто тя го мислеше през цялото време. Логиката трябваше да й подскаже, че Танцуващия ураган беше толкова ожесточен срещу брат си, заради това че ги беше наблюдавал, но Рейчъл не се интересуваше от логиката. Тя препаса около кръста си колана с ножа в калъфката. В главата й нямаше никакво място за логически заключения, когато сърцето й беше така завладяно от силни емоции.
Тя седна на земята, за да си обуе мокасините, без да обръща внимание на това, че пясъкът полепваше по мократа й кожа. Тя нямаше да остане тук повече — не и с тези полудели червенокожи. Искаше да се върне у дома във Филаделфия, и ако Томас или Гифърд не дойдеха да я приберат, сама щеше да намери пътя обратно до дома!
Счупения рог се изправи и погледът му мина покрай Танцуващия ураган и се насочи към мястото, където Рейчъл се обличаше. На светлината на огъня той можа да различи всяка женствена извивка на тялото й.
— Тя наистина е красива, макар и бледолика, братко — каза той на английски, така че да може да го чуе и тя. — И откликва на мъжкото докосване, а? — Той се засмя. — Както братята са заедно в лова, нека с теб да сме заедно и в пиршеството — той си показа езика и облиза горната си устна. — Обичам белия мед.
Преди Рейчъл да успее да изкрещи отговора си, Танцуващия ураган замахна с юмрука си и го стовари върху челюстта на брат си. Счупения рог се олюля и залитна назад от неочаквания удар.
— Не се осмелявай да обиждаш жена ми още веднъж, братко — заплаши го Танцуващия ураган. — Или ще се принудя да те убия и да окача скалпа ти пред къщата си, за да го гледат всички.
— Хайде, убий ме! — като се изправи на крака, Счупения рог погали подигравателно скъпоценния си кичур коса. — Ти никога няма да ме убиеш и това го знаем и двамата. Ти си твърде мек за мохокския начин на живот и това е известно на всички. Ето защо Съветът няма да те послуша.
— В Съвета няма да ме изслушат, защото си напълнил главите им с лъжи, а сърцата им с омраза.
Този път Счупения рог нападна пръв, но Танцуващия ураган отбягна удара и замахна отново, удряйки Счупения рог в корема. С дълбока въздишка Счупения рог се стовари на земята и падна на едно коляно, превивайки се в корема.
Танцуващия ураган постави ръцете си върху голите си хълбоци.
— Изчезвай веднага, преди да си ме принудил да оскърбя баща ни, като те убия!
— Да ме убиеш? — Счупения рог се надигна бавно като се опитваше да си поеме дъх. — Няма да ти стигне смелостта. Хайде, братко, дай ми жената и остави на един истински мъж да се позабавлява с нея — той поклати бедрата си, — да се позабавлява така, че тя дълго да си спомня.
Танцуващия ураган се хвърли напред и обви с ръце кръста на брат си, при което двамата се строполиха на земята.
Рейчъл продължаваше да си завързва мокасините. Беше й безразлично, дали тези двамата щяха да се погубят един друг. Тя не желаеше да види какъв е изходът от битката.