Двамата братя продължаваха да се въргалят в пясъка, блъскайки се с юмруци.
Рейчъл се изправи и грабна раницата, която Танцуващия ураган беше донесъл с тях. Като взе и меха за вода, тя тръгна в обратната посока на двамата биещи се мъже. Може би ако имаше късмет, двамата щяха да се търкулнат в езерото и взаимно да се удавят. Изчезвайки в тъмнината, тя чуваше приглушените удари от юмруците на Танцуващия ураган, които се стоварваха върху лицето на Счупения рог, когото той продължаваше да налага в пристъп на не овладяна ярост.
— Отивам си вкъщи — мърмореше си тя под носа, като се промъкваше в тъмното, опитвайки се да спре сълзите си. — Искам само да се прибера у дома.
Танцуващия ураган удари брат си в челюстта и тялото на Счупения рог се стовари безжизнено. Като дишаше тежко, Танцуващия ураган се изправи и остави тялото на Счупения рог да лежи в безсъзнание върху пясъка.
— Рейчъл? — извика той и избърса кръвта, която се стичаше от ъгълчето на устата му.
Когато не получи никакъв отговор, той тръгна към бивачния огън, който беше започнал да изгасва.
Дрехите на Рейчъл бяха изчезнали, както и ножа й, меха с вода и раницата й. Танцуващия ураган се усмихна. Значи неговата английска съпруга икуиуа беше избягала най-накрая, наистина ли?
Една част от него не можеше да се пребори с болката при мисълта, че независимо от всичко, което бяха преживели заедно тук на брега и във водата, независимо от очевидното чувство между тях, тя не беше пожелала да остане с него. Помисли си за Та-уа-ни и трябваше овладее горчивия гняв, който се надигна в гърлото му заплашваше да замъгли разсъдъка му.
Рейчъл не беше Та-уа-ни. Рейчъл беше пленница и принудена да се омъжи за него, за да спаси живота си. В своите очи тя все още беше пленница. В действителност тя наистина беше. Танцуващия ураган не трябваше да забравя този факт, когато съдеше нейните постъпки.
Но фактът си оставаше — тя беше наистина негова съпруга и, тъй като вече беше загубил първата си жена той нямаше да позволи да загуби и втората.
Танцуващия ураган погледна през рамо към Счупени рог. Танцуващия ураган знаеше, че би трябвало да изпитва някакво чувство на угризение за това как бе загубил самообладание. Лицето на Счупения рог приличаше на кървава пихтия. Може би имаше и няколко счупени ребра. Да се биеш по този начин със собствения си брат не беше присъщо на нравите на мохоките. Но Танцуващия ураган не изпитваше никакви угризения — единствено злокобното опасение, че това не беше края на тяхната кавга. Откакто Счупения рог беше довел Рейчъл в селището, пропастта между него и Танцуващия ураган непрекъснато нарастваше.
Танцуващия ураган завърза кърпата около хълбоците си обу мокасините си, след което отиде до Счупения рог. Побутна рамото на брат си с върха на мокасината си.
— Икали аал! Разкарай се, братко, преди да съм взе скалпа ти, за да го окача пред къщата си.
Счупения рог простена, но не направи никакъв опит да се изправи.
Танцуващия ураган отправи поглед по посока на стъпките на Рейчъл. Тя нямаше да стигне далече. Първо ще справи с брат си, след това с непокорната си жена. Той слезе надолу по брега, заобиколи един завой, а там на едно издигнато място беше кануто на Счупения рог. Ако Танцуващия ураган не беше толкова увлечен от мисълта за жена си и беше по-предпазлив, щеше да чуе или поне да усети как Счупения рог ги е следвал по водата.
Танцуващия ураган довлече кануто до водата и го закара обратно до мястото, където лежеше в безсъзнание брат му. Като издърпа кануто нагоре по брега на достатъчно разстояние, така че да не може да го отнесе водата, Танцуващия ураган се върна при Счупения рог.
Надвеси се над него и се вгледа в лицето му. Някога, много отдавна те бяха приятели, но сега вече бяха врагове и тази мисъл го натъжи. Счупения рог го беше опозорил толкова много пъти на думи и на дела, че не им оставаше нищо друго, освен да бъдат противници. Най-умното нещо от моя страна би било да го убия сега, помисли си той. Преди да е разрушил и последната ми възможност с Рейчъл… преди да е унищожил цялото ни селище.
Но Танцуващия ураган не можеше да постъпи така. Въпреки всичко те бяха кръвни братя, макар и само наполовина. Не, ако трябваше да убие Счупения, рог, това щеше да стане в честна борба, воин срещу воин. Танцуващия ураган се наведе и преметна безчувственото тяло на Счупения рог през рамо. Брат му започна леко да мърда, но беше все още в безсъзнание.
Танцуващия ураган стовари безцеремонно Счупения рог в кануто и го избута във водата. За момент той задържа носа на лодката, втренчвайки се в Счупения рог. Импулсивно извади ножа от колана си и с един замах острият като бръснач нож отряза скъпоценния кичур коса от бръснатата глава на Счупения рог. Беше се заканил, че ще окачи скалпа на Счупения рог пред къщата си заради обидата, която той беше нанесъл на жена му. Не беше ли това дори по-добро отмъщение? Сега кичурът коса на Счупения рог щеше да се вее на върлината пред колибата на Танцуващия ураган и цялото селище щеше да го гледа, а Счупения рог щеше да е принуден да слуша смеха им.