Усмихна се и отпи още от бърбъна, а очите му с плъзгаха по стената, която беше покрита с пеперуди от целия свят. Само да се справи с това и можеше да продължи строежа на къщата. Въпреки че разходите бяха надскочили очакванията му, всичко щеше да се изплати, когато даде първия прием в балната зала на къщата с тридесет и седем стаи и с изглед към река Делауер. Тогава за него ще говори цяла Филаделфия — цялата колония, филаделфийците щяха да копнеят да бъдат поканени в голямото имение Лангстън. Всички щяха да си мечтаят да станат негови близки приятели. Залавянето му от мохоките и бягството му го бяха направили вече много известен, но новият му дом щеше да го направи прославен!
Уважаемият Томас Мороувър се покашля леко.
Гифърд се обърна рязко.
— Томас — каза той с тъжна усмивка и побърза да му стисне ръката. — Толкова се радвам, че те виждам, Томас.
Томас кръстоса ръцете си пред гърдите и се облегна на рамката на вратата.
— Спести ми тази блудкава сантименталност, Гифи. Пристигнах едва снощи. Казват, че сестра ми е мъртва. Казват, че се е омъжила за теб. Гифърд наведе глава.
— Така е. Всичко това е вярно.
— Как, по дяволите, се оставихте да ви хванат индианци във Филаделфия? — изкрещя Томас. — Как, по дяволите, ти се измъкна, а Рейчъл не можа? — гласът му стана дрезгав, когато спомена нейното име.
Гифърд отмести русата си коса от челото и вдигна отново чашата, която стискаше между пръстите.
— Моля те, не ме карай да повтарям всичко отново — поклати глава той. — Не мога да понеса тези мисли точно сега. Моята Рейчъл, бедната ми малка съпруга!
Томас отмести погледа си и започна да гледа през прозореца, защото не можеше да понася вида на този хленчещ глупак, за когото се беше омъжила сестра му.
— Сигурен ли си, че е мъртва?
Той кимна.
— Видях го със собствените си очи. О, Томас, беше кошмарно! Тези диваци… — тук той прекъсна мисълта си. Беше разбрал, че когато разказваше тази история, неговите слушатели предпочитаха сами да правят изводите.
— И кога се оженихте? Тя ми се закле, че ще изчака, докато се върна от Ямайка — той погледна Гифърд право в очите, но Гифърд отбягваше погледа му.
— Същия ден, всъщност — той се усмихна на изфабрикувания спомен. — Братовчед ми, преподобния Джеймс, извърши церемонията.
Томас присви очи.
— И няма никакви свидетели?
Гифърд не можа да прикрие усмивката си.
— Добрият свещеник, разбира се, но той също е мъртъв.
— Някакви документи?
Гифърд сви рамене и отново отпи от чашата си.
— Изчезнаха или индианците са ги унищожили. Останали са само документа за годежа и смъртния акт, който моят чичо в съда бе така любезен да издаде.
Томас изруга ужасно под носа си.
— Не мога да повярвам, че си я оставил да умре, гадно копеле!
Гифърд го погледна, а от очите му лъхаше хлад и омраза.
— Ако можех да спася Рейчъл, щях да съм я спасил, но не беше по силите ми. Моята жена е мъртва, Господ да даде мир на духа й, а аз ще трябва да живея с тази мисъл до края на живота си.
— Къде се намират тези кучи синове, тези мохоки? Отивам при тях.
— И никога няма да се върнеш жив — Гифърд отиде до шкафа и си наля още едно питие. — Послушай ме, приятелю, и приеми смъртта на Рейчъл, както аз я приех.
Томас прекоси стаята, като направи само четири големи крачки по твърдия под. Той сграбчи черната якичка на сакото на Гифърд и го завъртя.
— Кажи ми къде са индианците!
Гифърд не трепна.
— Не зная. А сега ме пусни, преди да съм извикал хората си да те изхвърлят от моя дом.
Томас го задържа още една секунда, след това отпусна яката му и го побутна.
— Има още нещо в цялата тази история, Гифи! — той размаха пръст. — И искам да ти кажа, че ако разбера, че ти си я убил, заклевам се пред Господа, че ще те убия със собствените си ръце. Казваш, че мохоките са те измъчвали. Повярвай ми, ти още не знаеш какво е истинско мъчение.
Гифърд оправи яката на сакото си.
— Моля те, напусни моя дом!
— С удоволствие! — Томас се обърна и се запъти към преддверието.
— Но, има още нещо, Томас…
Томас се обърна и го погледна заплашително.
— Очаквам отчета за останалите пари от зестрата на покойната ми съпруга в срок от трийсет дни.
— Ах ти, дребнаво човече!
— Проверих при моя адвокат. Законът те задължава да изплатиш останалите пари в рок от един месец. В противен случай дейността на фирмата ти ще бъде преустановена, докато съдът не се разпореди — той спря за момент. — А един господ знае, колко могат да се бавят английските съдилища! Може да мине година или повече, преди да можеш да освободиш банковите си сметки и да ги използваш отново.