— По-добре да се прибираме — каза тя на Дори, взе кошницата и я подаде на Дори да слага чистите прибори.
— Мисля, че трябва да останем още малко — Дори изви врата си, за да може да вижда по-добре двете индианки. — Все някоя от двете ще бутне другата в потока всеки миг.
Рейчъл смушка приятелката си.
— Хайде! Най-добре е да се върнем в селището, преди да са разбрали кой започна всичко това.
Една до друга двете жени забързаха по пътеката, като от време на време поглеждаха през рамо. В този момент вече Чайка и Хубава жена се блъскаха напред-назад. И двете държаха части от скъпоценния син брокат, който само малко преди това представляваше полата, която носеше Хубава жена.
Рейчъл продължаваше да се смее сама, когато Танцуващия ураган отмести платното на входа на палатката и влезе вътре, където тя подреждаше кухненските прибори. Беше изпратила Дори да върне някакъв глинен съд, който бяха взели назаем от майката на Танцуващия ураган.
Смехът на Рейчъл замря при вида на лицето на Танцуващия ураган. Неговото обикновено загоряло от слънцето лице сега беше бледо, устните му бяха стиснати и намръщени. Той влезе и незабавно започна да си приготвя раницата.
— Какво има?
— Трябва да вървя, съпруго моя — той вдигна ръка. — Ти трябва да останеш тук.
Звукът на неговия глас я уплаши. Нещо ужасно се беше случило.
— Кажи ми. Какво се е случило? Къде отиваш?
— По-добре ще бъде да не знаеш — той посегна да вземе един колчан стрели, които висяха от дървената греда.
Рейчъл докосна голата му ръка. Кожата му беше хладна и влажна на допир, мускулите му бяха твърди като желязо.
— Урагане? — гласът й трепереше. Изведнъж неговите проблеми бяха станали и нейни. — Кажи ми… съпруже мой.
Той повдигна очи и потърси нейните.
— Брат ми този път прекали! Веднъж не успях да го спра — той поклати глава, — но този път трябва.
Тя разтърси главата си и не искаше да пусне ръката му.
— За какво говориш? Моля те, кажи ми.
Черните му очи се помрачиха и изпълниха с враждебност.
— Брат ми ще нападне мисията Свети Реджис призори. Трябва да ги предупредя.
Ръката на Рейчъл намери неговата и за момент тя забрави, че беше негова пленница, както и че той я беше принудил да се омъжи за него. За един момент тя беше негова съпруга.
— Не можеш да тръгнеш! По-добре говори пред Съвета. Там има само стари свещеници и деца! Те не са въоръжени и имат сигурно само една-две пушки. Разбира се, че Съветът няма да позволи да се нападат безопасни цивилни хора.
— Ти не разбираш. Брат ми е станал Съветът. Той може да прави, каквото си поиска.
— И няма никакъв начин да го спреш? — сините й очи разглеждаха внимателно лицето му.
— Няма! Аз съм сам срещу много. Не мога да спра Счупения рог, но мога да предупредя отец Дрейк.
Той се отдръпна и продължи да си събира нещата. Рейчъл се замисли за момент и след това каза:
— Вземи ме с теб.
— Маата. Това е невъзможно — той сложи още стрели в колчана си.
— За мен не е безопасно да стоя тук без теб. След като го опозори като му отряза скалпа, знаеш, че Счупения рог търси начин да ти отмъсти.
— Изглежда вече го е намерил.
— Искаш да кажеш…
— Сега нямам време да говоря за това. Счупения рог тръгва след няколко часа. Ти ще си в безопасност, докато ме няма. Ще отида до мисията, ще ги предупредя и ще се върна преди Счупения рог и неговите хора.
— А какво ще стане, ако не се върнеш преди тях? — зловещите й думи увиснаха в неподвижния въздух в колибата. — Знаеш какво ще ме сполети, ако те убият.
— Аз няма да умра. Ще се върна при моята съпруга.
— Можеш да пресечеш пътя на Счупения рог или на англичаните. Всичко може да се случи! — тя грабна ръката му и го принуди да се обърне и да я погледне. По гласа й стана ясно, че много добре осъзнава опасността, в която се намираха. — Ако не се върнеш, ще стана жена на брат ти.
Танцуващия ураган отмести поглед встрани, очевидно разкъсван от противоречия. Рейчъл бързо продължи.
— Аз няма да те забавя, кълна се. Сега съм много по-силна, отколкото когато дойдох за първи път тук. Може би дори мога да съм ти от полза, като стигнем в мисията.
— Мохокските жени не пътуват с мъжете си. Индианката няма това право.
Тя посегна да го погали по бузата.
— Аз не съм индианка. Искам да дойда с теб. Искам да ти помогна.
— Защо?
— Защото това, което искаш да направиш, е правилно и справедливо — тя пое дълбоко дъх. — Защото трябва да се попречи на Счупения рог.
Той постави ръката си на рамото й.
— Кажи ми истината. Нали не искаш да тръгнеш с мен, за да можеш да избягаш от мен?