Тя поклати глава.
— Ще дойда с теб в мисията и ще ти помогна да изведеш децата, преди да са дошли Счупения рог и неговите хора — тъй като Танцуващия ураган не отговори, Рейчъл го погали с пръсти по лицето и каза: — Моля те.
Той разтърси рязко глава.
— Това не е прието сред моя народ. Жените трябва да си стоят в лагера и да поддържат домашното огнище.
— А прието ли е от твоя народ да се убиват невинни мъже и деца?
Той погледна в празното пространство, спомняйки си далечното минало.
— Някога не беше прието. А сега? — той срещна погледа й. — Сега, изглежда, вече е прието.
Рейчъл вдигна раницата от пода и започна да прибира вътре необходимите неща — кремък и огниво, изсушени плодове и еленско месо, игла и конец и скъпоценната чанта с медикаменти на Танцуващия ураган.
— Трябва да кажа на Дори, че заминаваме.
— Не можеш да й кажеш къде отиваме — той си постави елека от пера. — Кажи й, че отиваме да ловим риба, но я предупреди да не казва на никого, без да я питат.
Рейчъл грабна един мях за вода и нахлузи дръжката му през главата си. След това постави раницата на гърба си, така че на Танцуващия ураган оставаше да носи само оръжията си. Те щяха да действат заедно, като равни.
Рейчъл излезе от колибата и погледна към кичура коса на Счупения рог, който се развяваше от стълба пред колибата на Танцуващия ураган. Тя потръпна въпреки топлината на августовската нощ.
Дори седеше на земята и дереше козината от кожата на един заек.
— Дори — Рейчъл се опита да звучи безгрижно. Въпреки че трепереше цялата отвътре, гласът й беше спокоен. — Танцуващия ураган иска пак да лови риба. Настоява и аз да отида.
Дори се ухили.
— Той те ухажва, Рейчъл, мила. Ех, да имах аз един такъв мъж като него! Повярвай ми, нямаше да го пусна да излезе от колибата ми — тя й намигна.
— Да, да, добре. Не зная кога ще се върнем. Предполагам, че по някое време утре — тя млъкна и снижи глас. — Дори, не казвай на никого къде сме отишли, освен ако не те попитат направо.
Дори повдигна въпросително големите си вежди, но не зададе никакви въпроси. Отново насочи вниманието си към заешката кожа в скута си.
— Няма за какво да се притесняваш за мене, Рейчъл, мила. Аз не говоря с тях, освен ако те не ме заговорят. Тогава се преструвам на толкова глупава, че не ги разбирам. След малко те просто оставят старата Дори на мира.
Танцуващия ураган излезе от колибата и хвана Рейчъл за ръката. Тя помаха за довиждане на Дори и тръгна през лагера заедно с Танцуващия ураган.
Другите обитатели на селището не им обърнаха особено внимание, докато криволичеха през лагера. Когато минаваха покрай ритуалната сграда на общината, двама червенокожи бойци извикаха Танцуващия ураган. Той направи някаква забележка за трофея, който висеше пред къщата му, и тримата мъже се засмяха. В очите на околните Танцуващия ураган изглеждаше ведър и напълно спокоен.
Изглежда никой не се учуди, че води със себе си Рейчъл. Често се случваше двойките по време на медения месец да напускат селището и да отиват на разходка. Именно разказите за тези лудории забавляваха мъжете през дългата студена зима.
Два гарвана извика от своята колиба. Той направи някаква неприлична забележка по адрес на Рейчъл, но Танцуващия ураган не му обърна никакво внимание и му помаха приятелски с ръка.
Танцуващия ураган и Рейчъл едва бяха напуснали селището, когато Счупения рог изневиделица се появи от някъде и им препречи пътя.
Беше остригал косата си до голо, от което обезобразеното му ухо изглеждаше още по-уродливо. Той им се усмихваше.
— Добър вечер, братко — той говореше на английски заради Рейчъл. — Накъде сте тръгнали така с жена ти?
Очите на Танцуващия ураган срещнаха погледа на Счупения рог. Около тях витаеше добро настроение.
— Тръгнали сме за риба.
Счупения рог повдигна вежди.
— Пак за риба, този път с жена ти — той се захили. — Много голям апетит имате!
Погледът му се плъзна върху Рейчъл и тя нямаше какво да направи, освен да отстъпи една крачка назад, но не го направи. Остана до съпруга си с вирната глава.
— Искаш ли да ти донеса риба като се върнем? — Танцуващия ураган зае непринудена поза и кръстоса мускулестите си ръце пред гърдите си. — Чувам, че жените ти се оплакват, че си много зает и не им носиш свястно месо.
Тъмните очи на Счупения рог се свиха от обидата.
— Да, донеси ми. Обичам прясна риба.
Той се обърна към Рейчъл.
— Жените не разбират, че отговорността на мъжете е свързана с големите неща в живота. Имам много малко време за обикновени работи.
— Тогава нека да не те задържам — Танцуващия ураган кимна за сбогом. — До утре, братко.