Рейчъл погледна към мъжа, който крачеше малко пред нея. Танцуващия ураган — мъж, с когото трябва да се съобразяваш, мъж с цел в живота. Това беше човек, който се опитваше да спаси своя народ от изтреблението на расата им. По устните й се плъзна усмивка, докато на лунната светлина наблюдаваше как се движат мускулите му.
Танцуващия ураган… нейният съпруг.
Не истински съпруг, разбира се. Но за първи път се запита, как ли би живяла като негова съпруга. Само за части от секундата тя си позволи мисълта й да отиде в тази посока. Можеше ли по някакъв начин да му помогне да накарат мохоките да разберат англичаните? Имаше ли някакъв начин чрез нея и Танцуващия ураган мохоките да се научат да живеят редом с англичаните? Имаше ли някакъв начин да се сложи край на омразата и убийствата?
Тя си зададе въпроса дали би могла да свикне с живота в селището, ако истински се опита. Работата не беше толкова страшна и на нея й харесваха часовете, които прекарваше пред общия огън, където можеше да слуша разкази за миналото на праотците на мохоките.
Тя не харесваше как се отнасяха с жените в селището, но в действителност този начин не се различаваше особено от живота на кръга приятели на Гифърд във Филаделфия. Точно както мохокските мъже се оттегляха в общината да говорят за политика, по същия начин Гифърд и неговите приятели се оттегляха в близката пивница, за да си говорят това, което се говори между мъже, когато са насаме. По същия начин както Рейчъл не можеше да посещава тази кръчма, така и не можеше да влиза в ритуалната сграда на общината.
Въпреки всичко Танцуващия ураган изглежда се отнасяше с нея по различен начин, в сравнение с Гифърд. Ураган очакваше от нея да се държи по общоприетия начин пред другите. Но когато бяха насаме в собственото си жилище или на риболов, или просто си седяха сами на брега на потока и си говореха за времето — всички тези условности нямаха значение. Танцуващия ураган имаше подчертано уважение към това — коя е тя.
Когато бяха сами, той изглежда я уважаваше заради нейните възгледи. Дори понякога искаше съвета й. Кога някога Гифърд се беше допитвал до нейното мнение? Цяла година строеше тази чудовищно голяма къща за нея на брега на река Делауер и въпреки това нито веднъж не беше поискал нейния съвет. Къщата трябваше да бъде неговия сватбен подарък за нея и въпреки това тя не беше избрала нито тапетите, нито мебелите.
Танцуващия ураган задържа един трънлив клон, за да може тя да мине, без да се издраска в него.
Ураган е и кавалер, мислеше си тя. Разбира се, Гифърд също можеше да се държи кавалерски, но само когато му беше угодно. Само когато трябваше и когато това беше в негова полза — не в нейна, нито в нечия друга.
Как мога да сравнявам виконт Гифърд Лангстън с един гол дивак, запита се тя. Как можах дори за момент да си помисля, че мога да остана с Ураган? Той е езичник и дивак, а аз съм дъщеря на граф. Аз принадлежа на фамилия със слуги, които ми носят чая и мястото ми не е в гората — да събирам горски плодове за зимата!
Но така ли е всъщност?
Танцуващия ураган внезапно се наведели клекна, постави пръст на устните си и извади Рейчъл от нейния унес.
Рейчъл веднага постъпи като него, като беше благодарна, че е с тази къса кожена пола, която й позволяваше да се движи бързо и тихо. В първите дни, в които облече мохокските дрехи, тя се смущаваше от прекалено късата пола й горнище, които излагаха тялото й на показ, но много бързо се научи да цени предимствата на това облекло. Не само че движенията й не се ограничаваха, но за пръв път в живота си не изпитваше горещина в топлите летни дни.
— Манаке.
Мъже! Рейчъл дишаше равно и гледаше в посоката, в която сочеше Танцуващия ураган. В следващия миг чу стъпки.
Войници, помисли си тя. Чуваше скърцането на кожените им ботуши, докато маршируваха.
— Французи или англичани? — Рейчъл говореше, колкото се може по-тихо.
— Страхувам се, че са французи. Хората на Рувил. Мисля, че търсят брат ми.
— Колко има още до мисията? — Рейчъл се хвана за голата му ръка и потърси опора в нея.
— Не повече от няколко мили — той я погледна с черните си очи. — Знам едно място, където можеш да почакаш. Място, където ще бъдеш в безопасност и ако аз…
Тя притисна с пръст устните му.
— Аз дойдох, за да ти помогна и така и ще направя. Не ме е страх.