Никога няма да стигна до върха, мислеше си тя и капчици пот навлажниха челото й. Дланите й изгаряха от грубото въже и тя имаше чувството, че тежи половин тон.
— Побързай, ки-ти-хи — прошепна отгоре Танцуващия ураган.
Плачеща жена беше казала на Рейчъл, че ки-ти-хи означава мое сърце на лени ленапи — езика на нейния народ. Рейчъл се изкачваше бавно и се изтегли с още една дължина на тялото си нагоре.
— Почти стигна, Рейчъл. Ти си като истински воин! — подразни я той. — Побързай!
Рейчъл изсумтя и продължи да се изкачва, като, за да се изтласква нагоре, използваше краката си, които обгръщаха въжето. Сега вече дишаше тежко. Погледна надолу към земята под нея, която тънеше в мрак. Толкова беше лесно да се пусне. Може би дори нямаше да си счупи нищо като падне.
— Рейчъл!
Имаше чувството, че ръцете й са се извадили от ключиците. Върху въжето виждаше петната от собствената си кръв. Но гласът на Танцуващия ураган я привличаше. Тя пое дълбоко дъх, притвори очи и мобилизирайки силите си до край, напрегна се и продължи да придвижва тялото си нагоре по въжето.
Следващия път, когато вдигна ръка, тя почувства как Ураган сграбчи ръката й. Пръстите й се вкопчиха в неговите. Той я издърпа и прехвърли през стената, а острите шипове на коловете бяха покрити с намотания му върху тях елек.
Рейчъл се опитваше да си поеме въздух, когато почувства как краката й докосват дървените летви на някаква настилка. Щом отвори очи, видя, че се намира над стената, която гледаше към вътрешния двор на грубо сковани дървени сгради.
Танцуващия ураган прибра въжето, наведе се и я свали заедно със себе си. Той грабна елека си и го навлече, като остави кожените връзки незавързани.
— Ето там е параклисът.
Той посочи една дървена сграда с груб дървен кръст, издигащ се от островърхия й покрив.
— Зад нея е жилището на отец Дрейк.
Тя кимна с глава.
— Има ли някакви пазачи?
— Двама. Но единият спи — той посочи надолу. Първоначално Рейчъл не видя нищо, но след това се взря и различи в тъмното една сянка. Някакъв мъж седеше върху един варел за дъждовна вода, главата му беше подпряна на стената на църквата, а пушката му стоеше изправена в скута.
— А другият?
— Той е на обиколка.
— Ти видя ли го?
— Той мина, докато ти се изкачваше.
— И не те видя?
Танцуващия ураган се усмихна.
— Аз съм като призрак — някои ме виждат, а други не.
Рейчъл искаше да се изсмее на тази безсмислица, но някак си в неговата уста думите не звучаха толкова глупаво.
— И къде е той сега?
— Спрял се е да се облекчи. Ей там.
Рейчъл присви очи, за да може да вижда в тъмното и усети как се изчервява, когато видя струйката, която се извиваше от тялото — сянка.
Танцуващия ураган се подсмихна и я потупа по коляното.
— Хайде да побързаме, съпруго моя. Искам да те запозная с отец Дрейк. Мисля, че ще ти хареса.
Танцуващия ураган отведе Рейчъл до една стълба и тя започна да се спуска надолу след него. Като пълзяха в тъмното, те пресякоха двора до жилището на свещеника. Пред вратата изръмжа едно краставо куче и вдигна глава да се разлае, но с леко движение на ръката Танцуващия ураган го укроти. Той се наведе и погали кучето по главата, след което направи знак на Рейчъл да го последва. Рейчъл мина покрай кучето, като го гледаше през рамото си.
— Как успя да направиш това? — прошепна тя.
— Шшшт — той й подаде ръката си и тя я прие, като почувства успокоението от нейната топлина.
Когато стигнаха до вратата, той повдигна резето. Вратата изскърца върху кожените си панти. Кучето изскимтя и размаха опашка, но не мръдна, нито излая да предупреди хората в мисията за приближаването на неканените гости.
В пълна тъмнина Танцуващия ураган поведе Рейчъл по един тесен коридор, който миришеше на талаш от зелено дърво и мухъл. Стъпките едва се чуваха върху задръстения мръсен под.
Танцуващия ураган се вмъкна в една стая отдясно, като повдигна вратата при отварянето й, за да не издаде никакъв звук. Затвори вратата зад тях и Рейчъл се облегна леко на нея. В стената беше изрязан процеп като прозорец, от който се промъкваше лунна светлина. Между сенките в сиво и черно, Рейчъл успя да различи смътните очертания на оскъдната мебелировка. Стаята миришеше на пресни борови иглички и на някакъв вид лековито растение. В другия край на стаята Рейчъл забеляза легло, в което някой спеше.
Отец Дрейк, помисли си тя.
Танцуващия ураган тръгна към леглото и спря. Човекът в него се размърда и по това, как се промени дишането му, Рейчъл разбра, че отец Дрейк се е събудил.
Последваха една-две секунди мълчание, в който Рейчъл се страхуваше, че свещеникът може да извади пистолет и да стреля в Танцуващия ураган, но той не мръдна. Двамата мъже стояха напълно неподвижни и се гледаха.