След това отецът се засмя. Гласът му беше дрезгав и стар.
— Танцуващия в бурите! Чудех се къде изчезна. Не си се появявал от месеци.
Рейчъл беше позабравила френски, но успя да разбере свещеника.
Отец Дрейк спусна краката си с изкривени болезнени движения, от страни на леглото. Посегна до леглото и запали лоена свещ. Тя пращеше и пукаше, докато накрая заблещука със слаба жълтеникава светлина, която осветяваше грапавото лице на стария човек.
Отец Дрейк изглеждаше на около седемдесет години. Страните му бяха хлътнали, кожата му беше сбръчкана и суха. На главата му стърчаха отделни косми от кичура млечнобяла коса. Беше особен на вид, но в тъмните му очи Рейчъл веднага откри блясък, който й подсказа, че отец Дрейк е приятел.
— Съжалявам, че мина толкова време, отче — Танцуващия ураган говореше на френски с лекота, докато се наведе и коленичи на един крак, за да позволи на свещеника да постави съсухрената си ръка върху главата му.
— Няма нищо, радвам се, че те виждам.
Танцуващия ураган се изправи.
— Това е съпругата ми, Рейчъл.
— Точно се чудех, кого скри в тъмното.
Отец Дрейк поглади смачканата си нощница.
— Ела, приближи се, дете мое. Позволи на стария човек да те види.
Той отвори ръката си към Танцуващия ураган.
— Очилата ми. Виждаш ли някъде очилата ми?
Рейчъл се приближи до леглото. Танцуващия ураган подаде на отец Дрейк очилата и старият човек ги постави на върха на носа си. Той премигна и възкликна:
— Господи, Света Богородице! — обърна поглед отново към Танцуващия ураган. — Но тя е бяла жена?
Танцуващия ураган не можа да скрие усмивката си.
— Неведоми са пътищата господни, нали отче?
Рейчъл кимна.
— Приятно ми е да се запозная с вас, сър — каза внимателно тя на своя несигурен френски. — Танцуващия ураган ми е говорил много за вас. Радвам се, че сега мога лично да се запозная с вас.
Той кимна с глава, като продължаваше да я гледа.
— Вие трябва да сте забележителна жена, за да привлечете погледа на този изключителен мъж.
Страните й се изчервиха. Тя не счете за необходимо да обяснява как се беше стигнало до това, тя да стане негова съпруга по принуда. По-добре беше да се преструват, че се бяха свързали по желание, а не по принуда.
Отец Дрейк погледна отново Танцуващия ураган.
— Но ти не си дошъл, за да ме запознаеш с новата си съпруга, нали, сине?
— Не, отче — Гласът на Танцуващия ураган стана сериозен. — Дойдох, за да те предупредя. Брат ми и може би няколко от хората на Рувил ще нападнат твоята мисия на разсъмване.
Свещеникът изруга тихо.
— Винаги съм казвал, че твоят брат е рожба на Сатаната — той се изправи с помощта на Танцуващия ураган и прокарат ръка през сплъстените си бели коси. — Още когато беше малък, видях злото в детските му очи.
— Трябва да побързаш, отче. Има ли някой тук, в мисията, който може да е съучастник на брат ми?
Отец Дрейк поклати глава.
— Ние сме малко. Повечето са деца. Един слабоумен на име Бозуик, който спи и пази, и глухонемият му брат. Две жени избягали от публичния дом на Рувил горе по реката. И в съседната стая спи другият свещеник.
— Колко сте всички, отче?
Той сви рамене и посегна към дрехите си.
— Двадесет и седем божи чада, едно безполезно куче, което не лае, когато го приближиш.
Рейчъл се обърна, за да може свещеникът да се облече, но той само навлече черната си свещеническа одежда върху раираната си синя бархетна нощница.
Има едно момче хурон, което е болно. Крайниците му загниват. Мислех, че ще се наложи да ги ампутирам, но сега е по-добре. Не зная, дали можем да го помръднем.
— Налага се.
Танцуващия ураган започна да събира някои от принадлежностите на свещеника. Той взе няколко книги с кожени подвързии, комплект за бръснене и едно златно разпятие от стената и постави всичко в една торба от брашно.
— Мисля, че брат ми няма да се успокои, докато не подпали тези стени. Трябва да вземеш всичко, което искаш да запазиш.
Старият свещеник поклати глава и посегна да извади под тънкия дюшек един зареден пистолет.
— Моите неща са малко. Единствено моите ученици имат значение.
Той погледна към Танцуващия ураган.
— Но защо? Защо Счупения рог иска да дойде тук? Защо му е притрябвало да ни убива в съня ни?
Той завърза здраво едно въже около кръста си и втъкна в пояса си мускета.
— В болното си съзнание той те вижда като заплаха. Той вижда как се опитваш да помогнеш на нашия народ да живее заедно с белите хора.
Отец Дрейк се запъти към вратата.