— Ще се моля за душата на брат ти, но ако имам тази възможност — той се обърна към Танцуващия ураган, ще го убия.
Рейчъл не успя да потисне лекото си възклицание. Отец Дрейк се обърна към нея.
— Моля ви, не мислете с лошо чувство за мен.
Той се усмихна.
— Майка ми се казваше Рейчъл — той продължи. — Трябва да разберете, че тук нравите са по-различни от всички други места по света, където е стъпвал кракът ми.
— Съпругът ми ме научи да не съдя хората. Те невинаги изглеждат това, което в действителност представляват.
— Да, така е с всички — той й направи знак да се приближи. — Хайде, елате да ми помогнете да се оправя с моите чеда. Знам едно място, където можем да избягаме.
Той се изсмя злорадо.
— Ако можех само да остана тук, за да видя лицето на Счупения рог, когато не намери никого.
Той плесна коляното си и пресипналият му смях отекна в малката дървена стаичка.
— Каква гледка ще изпуснем! Почти си струва да умреш заради това.
Танцуващия ураган вървеше зад тях.
— Не можеш да останеш, отче. Децата имат нужда от теб.
— Зная, зная. Просто гладна кокошка просо сънува.
Той спря в тъмния коридор и хвана Танцуващия ураган за ръката.
— Ти няма да го чакаш, за да се изправиш лице в лице срещу него, нали?
Той поклати глава.
— Моментът приближава, чувствам това. Но няма да тази нощ. Трябва да се грижа за Рейчъл.
— Ти си мъдър мъж — той потупа ръката на Танцуващ ураган. — Хайде, ела сега, Урагане, и ми помогни да спаси моите деца.
През следващия час Рейчъл и Танцуващия ураган стараеха да съберат децата от мисията и да ги отведа на безопасно място, извън стените на укреплението. Когато окаяната групичка от свещеници и деца беше събрана, те се отправиха на север към един стар английски форт, където, според отец Дрейк, щяха да са на сигурно място. Танцуващия ураган беше стъкмил една носилка за болното хуронско момче, която носеха двамата братя Бозуик. С малко храна на гърба и няколко одеяла, двамата свещеници водеха напред, като се молеха за своето собствено избавление.
Танцуващия ураган и Рейчъл придружиха групата в продължение на две мили, но тогава отец Дрейк настоя те да се върнат.
— Направихте достатъчно — каза старият човек. — Благодаря ви, а сега си вървете.
Танцуващия ураган застана за момент в сянката на дърветата и се загледа в свещеника. Въпреки, че слънцето още не беше изгряло, непрогледната тъмнина на нощта се беше превърнала в сив мрак.
— Никога повече няма да те видя, отче.
Отец Дрейк кимна.
— Ще ме видиш. Ако не в този свят, ще се срещнем на другия.
Танцуващия ураган се усмихна.
— Благодаря ти за всичко, което ми даде.
— Ти заслужаваше дори повече — отец Дрейк хвана ръката на Танцуващия ураган. — А сега вземи съпругата си, наречена Рейчъл, и напусни тази колония. Върви някъде и създай собствения си живот, далеч от злото по тези места.
Танцуващия ураган поклати глава.
— Не мога да изоставя народа си.
— И вместо това ще посрещнеш присъдата си?
Танцуващия ураган кимна.
— Както ми е писано!
Отецът стисна здраво ръката му.
— Тогава, нека моят Бог те закриля и те пази по твоя път, където и да те отведе той.
Той докосна челото си, гърдите, едното рамо и след това другото, като се прекръсти и Танцуващия ураган направи същото.
Докато стоеше настрани и наблюдаваше това сбогуване, Рейчъл усети смътно, че в нея се надига някакъв страх. Тя се опита да се отърси от него, но той се плъзгаше нагоре по гръбначния й стълб като змия, която се готви да нападне.
Отец Дрейк се отдалечи и побърза да настигне другите, които вече изчезваха в гората. Дълго време Танцуващия ураган го наблюдаваше мълчаливо, а след това се обърна към Рейчъл.
— Хайде, съпруго моя. Трябва да избягаме от това място, преди да е дошъл брат ми.
Рейчъл повдигна брадичката си и погледна право в тъмните му очи.
— Какво имаше предвид отец Дрейк, когато каза, че ще се изправиш пред своята присъда? Ще те накаже ли селището за това, което направи тук, независимо че всички знаят, че постъпката на Счупения рог е морално зло.
— Да.
Той се опита да отмести погледа си, но тя хвана лицето му и го принуди да я гледа в очите.
— Ти не ми каза, но сега вече трябва да ми кажеш. Каква е присъдата, ако те признаят за виновен, Урагане?
Дори когато думата се изплъзна от устата му, гласът му изобщо не трепна.
— Смърт.
Глава тринадесета
Първоначално Рейчъл реши, че не е чула правилно. Но знаеше, че това не е така. Когато заговори отново, гласът й едва се чуваше.
— Те ще те убият за това?
Той взе треперещата й ръка в своята и я поведе в посока към мисията, като че ли беше загубило се дете. Планът беше да тръгнат по вода, за да избегнат срещата със Счупения рог и неговите хора, да се отправят към селището.