— Нашите думи имат най-различни значения.
— Не! — тя дръпна ръката му ядосана, че той приема толкова лесно такова възмездие. — Не, Урагане. Има само едно значение. Смърт. Студ. Два метра под земята — тя хвана голата му ръка, принуждавайки го да спре. — Не можеш да се върнеш и да ги оставиш да те убият. Трябва да бягаш, докато все още имаш тази възможност. Трябва да изчезнеш далече оттук, преди Счупения рог да разбере какво си направил!
— Шшшт — успокои й я Танцуващия ураган. — Гласът ти се чува на няколко мили оттук. Хайде, трябва да побързаме. Искам да се отдалеча от мисията, преди да пристигне брат ми.
Когато Ураган тръгна, Рейчъл нямаше друг избор, освен да го последва. Всъщност, наистина ли нямаше друг избор?
Внезапно й дойде на ум, че можеше да потърси убежище при отец Дрейк. Можеше да разкаже на свещеника, какво и се беше случило — как беше пленена от индианците и как, след това, беше принудена да се омъжи за Танцуващ ураган, за да спаси живота си. Но дори и да му беше разказала всичко това, щеше ли да й повярва? Тя изглеждаше съвсем доволна, когато доброволно влезе в мисията с Ураган.
А освен това, той беше приятел на Ураган. Ако тя го беше помолила, щеше ли да й помогне против волята на Ураган? Ураган й беше дал ясно да разбере, че няма да й позволи да го напусне.
Рейчъл стоеше на пътеката и нерешително ровеше с мокасината си в прахта. Ако се обърнеше и изтичаше, все още можеше да настигне свещениците, преди Ураган да я хване. Можеше да отиде с тях до укреплението и може би някой войник щеше да й помогне да се върне във Филаделфия.
Или може би щеше да умре в някакъв форт сред пущинака. Дори със свещениците като свои закрилници, какъв беше шансът да избяга от укрепление, пълно с войници и да запази девствеността си непокътната? Мохоките поне не бяха искали това от нея. Дори й беше казала за страховете им, че такова нещо носи нещастие.
Танцуващия ураган се обърна към Рейчъл.
— Хайде, съпруго моя. Защо стоиш там? — той й направи знак с ръка да побърза.
Рейчъл прехапа долната си устна. Искаше да си отиде в къщи във Филаделфия, нали така? Но какви бяха шансовете й, ако изтича сега? Много малки. Тя погледна Танцуващия ураган, който като че ли усещаше нейната дилема. Той не направи никакво движение към нея и дори в оскъдната светлина на приближаващото утро, тя видя как се напрегнаха мускулите му. Ръката му стоеше леко върху дръжката на ножа, който висеше в пояса му. Можеше ли да я убие, за да не я загуби? Може би…
— Рейчъл — в гласа му се усети напрежение. — Рейчъл казах ти да дойдеш!
Този път това беше заповед.
Тя се осмели да погледне през рамо. Въпреки че свещениците и децата бяха изчезнали от погледа им, тя все още чуваше стъпките им.
Тя погледна отново към Танцуващия ураган.
— Ти ми даде думата си, че няма да се опиташ избягаш, ако те взема с мен. Аз ти повярвах, моя Рейчъл.
Долната й устна потрепери. Тя все още не знаеше как да постъпи. Танцуващия ураган каза, че ще умре. Каза, ще го убият за това, което беше направил тази нощ. Тя щеше да бъде абсолютна глупачка да се върне обратно в селището на мохоките, след като нейният пазител щеше да бъде осъден на смърт.
— Ти каза, че ще те убият — гласът й трепереше, но само леко. — Какво ще стане тогава с мен?
— Аз казах, че ако ме признаят за виновен, тогава ще ме осъдят на смърт… жива смърт.
— Не разбирам за какво говориш — тя отмести косата, която се беше лепнала за изпотеното й чело. — Трябва да ми обясниш така, че да разбера. Не разбирам тези индиански безсмислици — тя се опитваше да не заплаче, но почувства как сълзите изпълниха гърлото й.
— Живата смърт. Осъждане на изгнание. Ако решат, че съм виновен и ме осъдят, аз ще стана завинаги мъртъв за моите мохокски братя и сестри.
Тя се засмя горчиво.
— Те просто ще се преструват, че си мъртъв, така ли?
— Няма никакво преструване. Очите им няма да ме виждат повече. Ушите им няма да чуват повече гласа ми. Ръцете им няма повече да усещат моите, когато ги докоснат. Аз ще бъда завинаги прокуден от селището, от моето семейство, от моя начин на живот.
Рейчъл се вгледа в Танцуващия ураган, докато той я приближаваше. Лицето му беше издълбано от болка и може би дори страх. Внезапно я озари мисълта за смисъла на неговата постъпка. В един миг тя забрави свещениците и своя шанс да избяга. Изведнъж единственото, което я интересуваше, беше тя самата и Танцуващия ураган.
Знаейки, че го чака изгнание Танцуващия ураган беше дошъл до мисията, за да спаси един стар човек и няколко полубели сираци. За да спаси тези няколко забравени деца той беше жертвал всичко, което обича. Рейчъл протегна ръце към съпруга си.