Когато той я положи върху мекото легло на лятната трева, тя почти не разбра какво става. Единственото нещо, което имаше значение, бяха чувствата, които бяха покълнали в нея още през нощта, когато го видя за първи път.
Умелите му мъжки ръце съблякоха кожената й дреха и тя легна тихо, като го наблюдаваше в напрегнато очакване, докато устните му докоснаха гърдите й. Тя извика в сладостния сутрешен въздух, овладяна от щастие и тъга едновременно.
Ураган я целуна отново. Целувката беше силна и търсеща — целувка, която спря дъха им и те се устремиха отново един към друг. Ръцете на Рейчъл галеха възлестите му мускули и изучаваха всяка гънка на загорялата му бронзова кожа.
— Никога не съм си представяла — прошепна тя. — Никога не съм си представяла такова нещо.
Той я целуна по бузата и устните му докоснаха ухото й, а дъхът му предизвикваше топли тръпки на желание чак до крайниците й.
— Искам да правя любов е тебе, съпруго моя — искам още от онази първа нощ, когато се появи в селището. През цялото това време исках да те взема в прегръдката си и да ти покажа за какво е създадена такава хубава жена като теб.
Тя махна елека му и го смъкна от раменете му, а невинните й пръсти се плъзгаха нежно по гърба и хълбоците му.
— Толкова си сладка — простена Танцуващия ураган, като отметна косата й назад и откри лицето й, за да може да се потопи и да изпие погледа на сините и очи.
Рейчъл докосна кожения каиш, с който беше завързана кърпата около бедрата му.
— Махни я — тя се чу да казва. — Обещавам, че този път няма да се отметна, този път не.
Погледът на сиво-сините й очи беше изпълнен с желание. Той желаеше да я обладае сега, силно и бързо, но същевременно искаше да удължи нейното удоволствие до безкрайност.
— Как става така — попита той, докато си махаше каиша от хълбоците, — че загубвайки всичко, печеля толкова много?
Рейчъл не разбра за какво говори той. Не обърна внимание. Вместо да я стресне, видът на неговата мъжественост я накара да затаи дъх, а тялото й потръпна от желание към него.
В следващия миг той отново я докосваше — големите му опитни ръце, като че ли познаваха тялото й по-добре, отколкото тя самата го познаваше. Той я накара да въздиша след това да стене, докато галеше гърдите й, корема, бедрата.
Когато за първи път пръстите му докоснаха интимната плът под полата, тя инстинктивно се сви. Но той легна върху нея, като я целуваше нежно и й обещаваше да продължи бавно, обещаваше й удоволствие.
Звукът на гласа му и допира на предразполагащите му устни успокоиха страховете й. Постепенно тя се отпусна и остави новооткритото удоволствие да гали сетивата и, докато отново потъна в блаженството на ласките на съпруга си.
Интуитивно Рейчъл се притискаше в Ураган и изпитваше желание да усеща твърдите му, гладки мускули до меките си извивки. Когато той легна върху нея, тя разтвори краката си, защото го желаеше, имаше нужда от него.
— Аз… аз не зная как — призна тя.
Той й затвори устата с нежна целувка.
— Задължение на съпруга е да покаже на жена си, как се прави любов. Сред всички дарове, този е най-големият. Рейчъл се движеше нагоре-надолу обхванала хълбоците му и усещаше как твърдата му мъжественост я докосва и притиска точно където трябва. Тя зарови пръсти в черната му коса и изстена, когато той хвана зърното на гърдата и между зъбите си и нежно го дръпна.
— Моля те, Урагане, моля те — промърмори тя. — Боли ме — тя се засмя и отметна глава назад с въздишка. — Не, всъщност толкова е прекрасно.
Той се усмихна наслаждавайки се на нейното удоволствие, докато нежно си пробиваше път вътре в нея.
При първия тласък Рейчъл ахна. Ураган се притисна отново в нея, като я залюля в ръцете си. Едва проникнал в нея, той целуна брадичката, бузата, треперещите й устни.
— Само малко ще те заболи — прошепна той. — Но след това никога повече няма да усетиш болка. Само удоволствие ки-ти-хи. Обещавам ти.
Когато започна бавно да се движи, тя се движеше заедно с него — първоначално предпазливо, а след това с повече увереност.
На светлината на зората Танцуващия ураган проникваше в нея отново и отново. Той искаше Рейчъл да запомни първия път, но от друга страна тялото му вече гореше от нетърпение. Толкова много време беше минало, откакто се беше любил с жена.
— Рейчъл — шептеше той в ухото й. — Рейчъл, съпруго моя.
Тя започна да се движи по-бързо под него, не съвсем сигурна към какво се стреми и все пак знаеше в каква посока да го търси. Те се движеха все по-бързо и по-бързо, слети в едно, докато изведнъж, Рейчъл нададе вик на крайно удоволствие.
Танцуващия ураган я последва един миг по-късно, когато достигна собственото си удоволствие.