Рейчъл дишаше тежко — смаяна, благоговееща пред това, което току-що се беше случило. Леля й Джералдин й беше разказвала за отношенията между мъжа и жената, но не беше споменала за удоволствието, а само за дълг и необходимост.
Рейчъл прегърна силно Танцуващия ураган. Все още го чувстваше вътре в себе си, от което й се завиваше свят. Той се повдигна на единия лакът и я целуна по устните. Това беше целувка от крилете на пеперуда — нежна и безтегловна.
— Нашият брак вече е истински — каза той, а гласът му бе все още дрезгав от изпитаната страст. — Вече е обявен и пред боговете.
Тя се усмихна и отметна косите му назад, за да може по-добре да вижда бронзовото му лице.
— Ако знаех какво е, щях много по-рано да настоявам за съпружеските си права.
Той се засмя, и легна до нея.
— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал?
— Не — тя също му се усмихна. Докато бяха правили любов, слънцето беше изгряло и сега между дърветата се изливаше златиста светлина на меки лъчи, които обливаха с топлина лицата им. Тя протегна ръка и погали скулестото му лице. — Благодаря ти.
Той взе ръката й и целуна всеки пръст поотделно.
— Бих искал да лежа под тези дървета с дни — каза й той. — Сред народа на моята майка има обичай, според който, дни наред след първата брачна нощ мъжът и жената прекарват насаме, за да се научат как взаимно да си доставят удоволствие — той погледна встрани, а след това отново към нея. — Бих искал да имахме това време. Но трябва да вървим. Брат ми и неговите хора се приближават.
Очите на Рейчъл се разшириха и тя се изправи. Покри гърдите си с ръце.
— Чуваш ли ги? Защо не ми каза нищо?
Тя си навлече дрехата и започна да завързва връзките.
— Защо не ми каза нищо?
— Ние сме в безопасност. Чувам ги само, като си допра ухото към земята.
Той стана и предложи ръката си, за да й помогне да се изправи. Когато тя се изправи, той отмести нервните й ръце и започна сръчно да завързва кожените връзки на дрехата й.
— Все още имаме време да отминем брат ми и хората му, без да ни забележат.
Тя поклати глава.
— Това беше опасно. Не трябваше… аз не трябваше да… — Танцуващия ураган я хвана за брадичката и звучно я целуна.
— Напротив. Това беше най-подходящият момент. Ти го знаеше. И аз го знаех. Дори брат ми да беше минал на една крачка от това място, не мисля, че щеше да разбере, че сме тук. Съществува магическа сила, която пази любовта.
Рейчъл посегна да вземе полата си и обви с нея кръста си. Любов? Това означаваше ли, че той искаше да каже, че я обича? Или говореше само за акта на близост? Беше признал, че я е пожелавал много пъти, но никога не беше казвал, че я обича. Дали току-що не й беше признал, че я обича по своя мъжки начин?
Рейчъл изтърси тревата и листата от косата си. Тя не разбра какво искаше да каже Ураган. Тя не разбираше нищо, освен че трябваше да се махат оттук, при това незабавно. Точно в този момент нямаше време да се занимават с чувствата си. Сега беше време да се действа Танцуващия ураган трябваше да тръгва обратно към селището, за да говори със старейшините от Съвета, преди да се е върнал Счупения рог.
Вече облечена, тя вдигна раницата, която беше захвърлила небрежно на земята в своя страстен порив. Танцуващия ураган беше облечен и готов да тръгват.
Той преметна колчана със стрели през широкото си рамо и вдигна лъка си.
— Хайде, съпруго моя. Върви до мен и да тръгваме към селището.
Рейчъл пристъпи до него и един до друг те се отправиха към къщи.
Счупения рог ругаеше на мохокски и след това на английски. Той стоеше в светлината на ранната утрин и се взираше в укрепените стени на мисията Свети Реджис. Отец Дрейк не само беше избягал, но в допълнение към обидата, той беше оставил вратите отворени, като че ли да приветства Счупения рог за добре дошъл. Старият хитрец е знаел за тяхното идване. Но откъде е научил?
Два гарвана се приближи в галоп до Счупения рог, с бойната си бухалка в ръка.
— Тук няма никого — каза той на езика на ирокезите.
— Казах ти, че няма да намерим жива душа — Счупения рог се намръщи. — Дори онова помиярско куче е изчезнало.
— Може би ще се върнат — предположи Два гарвана пред водача си. — Може да е отишъл само до реката да докара провизии. Ако почакаме, свещеникът ще се върне и можем да го убием тогава.
Счупения рог продължи да гледа втренчено нагоре към дървените стени на укреплението. Някога той беше дошъл тук да научи писмото и речта на англичаните. Беше изпълнен с жажда за знания, както и Танцуващия ураган. Но свещеникът веднага беше харесал единия брат и намразил другия. Счупения рог така и не разбра, защо отец Дрейк не го обичаше.