Тези мисли бяха твърде сложни, за да ги разреши точно сега. По-добре да мисля за това, когато му дойде времето, реши Рейчъл. Но независимо дали Танцуващия ураган щеше да бъде прокуден или не, Рейчъл знаеше, че в един момент тя ще е принудена да вземе решение. Можеше ли да остави Ураган сега, след това, което бяха изпитали заедно? Ако останеше с него, където и да отиде той, щеше ли винаги да се чувства обидена от любовта му, защото се е омъжила за него по принуда? Не можеше честно да си отговори. Една част от нея искаше да остане до него завинаги, но една друга част все още отчаяно искаше да се върне у дома.
Дори потупа своята приятелка нежно по рамото.
— Готово.
Рейчъл прокара ръка по сресаната си коса и тъжно се усмихна.
— Благодаря ти, Дори. Ти…
Тя спря по средата на изречението. Ритъмът на барабаните се беше променил. Сега те биеха по-бързо. — Нещо става. Чуй!
Дори се спря и внимателно заслуша.
Рейчъл скочи и хукна към вратата. Хубава жена й беше казала, че трябва да стои в колибата на Танцуващия ураган, но Рейчъл не се интересуваше от заповедта. Тя трябваше да разбере какво става.
— Рейчъл! — извика Дори след нея, но беше твърде късно. Рейчъл вече се беше измъкнала навън и тичаше през лагера.
Рейчъл забеляза Танцуващия ураган, охраняван от двама червенокожи бойци при появата му на, входа на ритуалната сграда. Лицето му беше сериозно и строго, но по израза му нищо не се разбираше.
Жените от селището сега се стичаха към площадката. Всички се събираха, за да чуят решението на съвета.
Хубава жена направи една крачка, за да препречи пътя на Рейчъл, но Рейчъл я блъсна силно и тя падна на земята. Тя чу как Хубава жена я кълне зад гърба й, но й беше все едно.
— Урагане, какво стана? — извика тя и изтича към него.
— Спрете, я! — изкрещя Счупения рог, като излизаше с важна походка от общинската сграда и носеше някаква ритуална одежда, украсена с боядисани пера.
Две жени се опитаха да я спрат, като я сграбчиха за ръцете, но Рейчъл успя да се освободи. Тя искаше Танцуващия ураган. Искаше да е с него!
— Казах да я спрете! — изръмжа Счупения рог, когато Рейчъл се освободи от ръцете на жените.
Два гарвана се пресегна и хвана Рейчъл в желязна хватка, а неговите тъпи, мръсни нокти се впиха в меката плът на ръката й.
— Пусни ме! — изкрещя тя.
Два гарвана затисна с ръка устата на Рейчъл и тя го захапа, докато не усети кръв в устата си.
Два гарвана изсумтя и извъртя ръката си, за да я удари, но внезапно там се озова Танцуващия ураган. Той хвана китката на Два гарвана във въздуха и я задържа, а черните му като въглени очи гледаха заплашително.
— Йе-ти-а и-ей-йейе-ан-тай тей-а-кен-ай-ти-ро. Само да си посмял да я удариш и аз ще прокълна тебе и децата ти и техните праправнуци на вечен живот, братко.
Два гарвана пребледня. Като своите сънародници и той беше суеверен. Той освободи ръката на Рейчъл и отстъпи една крачка назад.
Танцуващия ураган обърна погледа си отново към Рейчъл, хвана брадичката й в ръката си и заговори, така че само тя да го чуе.
— Трябва да стоиш настрана, като другите жени. Една жена, която не може да владее емоциите си, позори мъжа си.
— Искам да бъда с теб. Кажи ми какво стана, Урагане?
Погледът й търсеше в очите му нещо, което да й подскаже какъв е бил изходът от процеса.
— Решиха, че съм виновен, а сега застани назад при другите жени. Сега ще, получа присъдата от вожда, тук пред всички мои братя и сестри.
Очите й се изпълниха със сълзи. Той й говореше, като че ли и обясняваше кога ще се върне от лов. В гласа му нямаше капчица чувство.
Рейчъл искаше да каже още нещо, но погледът на Ураган я застави да преглътне думите си. Ако той настояваше тя да стои подчинено сред другите жени, докато четат присъдата му, тя щеше да постъпи точно така. Но не заради тях, не заради тези, които щяха да го прокудят, а само заради него — Танцуващия ураган.
Тя го погали по ръката и кимна. Той пусна ръката си и тръгна обратно към мъжете с високо вдигната глава като че ли отиваше да получи някакво високо отличие.
Старият вожд, Полския славей, бавно излезе, накуцвайки, от общинската сграда. Той като че ли остаряваше и се стопяваше с всеки изминал ден. Зад него се влачеше бащата на Танцуващия ураган.
Над селището се спусна тишина. Дори децата замълчаха, когато вождът и шаманът се отправиха към обвиняемия.
Рейчъл направи крачка назад към редицата на жените и не изпускаше от погледа си лицето на Танцуващия ураган, когато старейшините тръгнаха към него. Ураган проследи с очи баща си и вожда. Вместо ярост и негодувание, в погледа на съпруга си Рейчъл видя само състрадание. Ураган изпитваше съжаление към стария вожд и към баща си, за това, че щяха да го осъдят на смърт.