Тълпата започна да се разпръсква. Някои жени си шушукаха тихичко, докато събираха децата си и се отправяха към домовете си. Беше време за вечеря и те имаха задължения. Една от по-възрастните жени постави ръка на рамото на Плачеща жена и поведе майката на мъртвия мъж към дома й.
Мъжете също се пръснаха — някои мълчаливо, други си говореха нервно. Зеленият пушек ставаше по-гъст и Рейчъл се закашля.
— Урагане? — извика тя. Димът беше обгърнал не само него, но сега вече и нея. — Урагане, къде, си?
Една ръка я докосна в кръста и тя се обърна зарадвана, че той я е намерил. Ръцете му обхванаха кръста й и тя въздъхна.
— Урагане…
Но това не беше Ураган. В ръцете си я държеше Счупения рог. Позна го по зловонието на дъха му.
— Пусни ме — настоя тя със стиснати зъби.
Той приближи циничното си лице до нейното.
— Сега, след като твоят съпруг е мъртъв, имаш правото да дойдеш в моята колиба. Достави ми удоволствие и аз ще се оженя за теб. Достави ми удоволствие и аз ще те направя моя първа жена — той притисна бедрата си в нея, а възбуденият му член опъваше кърпата около слабините му. Рейчъл залитна назад, като опарена.
— Махай се от мен! — изкрещя тя. — Остави ме на мира!
Счупения рог се засмя.
— Помисли върху предложението ми — каза й той, като я пусна.
Рейчъл падна силно назад и се удари в земята. Объркана от дима тя изгуби от погледа си Счупения рог. Не извика Ураган отново, страхувайки се, че по този начин Счупения рог може пак да я намери.
Когато почувства как някой поставя ръка върху рамото и, тя се опита да избяга, като се отбраняваше с ръце.
— Ки-ти-хи — успокои я Ураган. — Това съм аз.
Рейчъл преглътна сълзите, когато Ураган й помогна да се изправи на крака.
— Не можах да те намеря, заради дима.
Той разтвори ръцете си към нея и тя с благодарност положи главата си върху рамото му.
— Какъв е този пушек?
— Когато изчезне, аз ще съм си отишъл.
Тя се засмя кратко.
— Ще си си отишъл? Те наистина ли вярват в това?
— Така е.
— Нека просто да тръгваме, Урагане. Да се махнем далеч оттук.
Той обгърна с ръка кръста й и я поведе през пушека, който бавно се разнесе, докато те приближиха до своята колиба. Селището изглеждаше необичайно тихо, с изключение на звуците от пеенето на Два юмрука, които се разнасяха от ритуалната сграда.
— Тази вечер ще стоят вътре в колибите си, защото се страхуват от духове. Утре няма да ме има, ще бъда само един спомен, а и той ще избледнее с времето.
— Това е безсмислено, Урагане. Как могат да постъпят така? Не им ли разказа какво се случи? Не им ли каза, че Счупения рог щеше да убие тези деца?
— Моят народ е овладян от злите духове на брат ми. Те вече не са в състояние да размишляват със собствените си глави, а само с неговия ум.
Той дръпна платнището на входа на тяхното жилище и направи път на Рейчъл да влезе първа.
— И сега какво ще стане? Искам да кажа, когато заминеш?
— Надявам се, че ще се спасят, въпреки че според моите видения ще загинат — в гласа му имаше горчива нотка. — Сега, когато съм мъртъв, не мога дори да отведа никого със себе си.
— Събрах всичко, което ми каза — каза Дори на Танцуващия ураган. — Всичко сложих в саковете, точно както ми каза.
— Искаш да кажеш, че трябва да тръгваме веднага? — Рейчъл го погледна невярващо. — Още тази вечер?
— Аз трябва да тръгвам — той си взе лъка. — Като съпруга на мъртъв човек, ти, разбира се, имаш правото да отидеш при друг мъж и да вземеш Дори със себе си.
— И ти искаш да направя това сега? — Рейчъл се обърна към него, изненадана от яростта в гласа си. — Искаш да отида при брат ти?
— Не, не искам — тъмните му очи срещнаха нейните и, въпреки че той не помръдна, тя усети докосването му.
— Не бих те пуснал. Бих те взел със себе си, дори ако трябва да те нося на гръб. Ти си моя съпруга и ми принадлежиш. Просто ти казах какъв е обичаят на моя народ.
Тя млъкна за момент, като съжаляваше за острите си думи.
— Ти каза, че трябва да тръгнем тази вечер — тонът й беше по-мек. — Защо не можем да изчакаме поне до утре сутринта? Ако не знаем къде отиваме, глупаво е да тръгваме през нощта.
— Трябва да тръгнем, защото могат да подпалят колибата ни — той успя едва-едва да се усмихне. — За да отпратят всякакви зли духове, които може да се навъртат наоколо.
Рейчъл не можа да се стърпи и отвърна на усмивката му. Не разбираше как той може да намира нещо смешно в такава трудна ситуация, но тя го обожаваше за това. Тя се пресегна към него и прокара пръсти надолу по протежение на мускулестото очертание на ръката му.