За първи път Рейчъл долови в гласа му нотка на надежда.
— Знаеш ли къде са?
— Никога не съм ходил до големия залив Чесапийк.
— А можеш ли да го намериш?
— Слънцето и вятърът ще ме водят. Някъде на юг и изток.
Юг и изток, помисли си Рейчъл. Филаделфия се намираше на юг и изток. Дали не искаше да я отведе у дома? Когато Гифърд или Томас така и не се появиха да я вземат, тя започна да размишлява върху възможността никога повече да не види Филаделфия. Ако сега й се представеше възможност, какво щеше да направи? Искаше ли да си отиде вкъщи?
Рейчъл остави Ураган да хване студената й длан в своята топла ръка и да я води през гората. Когато пресякоха едно малко поточе, тя го погледна. Дори в полумрака на настъпващата вечер, той беше поразително красив мъж. Дори само да го гледа беше достатъчно да раздвижи кръвта й. Тя си спомни какво бяха преживели заедно предишния ден сутринта и се запита, това ли всъщност е любовта. Дали любовта означаваше готовност да оставиш зад гърба си всичко, в което вярваш — всичко, което цял живот си мислел, че искаш?
Ах, да можеше само да си отговори на този въпрос!
Глава петнадесета
Рейчъл облегна главата си на един бряст и наблюдаваше с полуотворени очи как Танцуващия ураган поклаща въдицата си във водата. Те бяха спрели да почиват при залез-слънце и докато Дори направи бивак, Рейчъл и Танцуващия ураган бяха слезли до бързея да хванат риба за вечеря.
Бяха минали почти две седмици, откакто тримата прокудени бяха напуснали мохокското селище. В продължение на две седмици пътуваха без прекъсване и въпреки че изминаваха по-малки разстояния, отколкото Рейчъл беше принудена да извърви със Счупения рог и хората му по време на придвижването на север, изпитваше голямо облекчение, когато настъпваше вечерта и спираха за нощна почивка.
Въпреки всички несгоди, Рейчъл намираше и нещо хубаво в това преселение на юг. През изминалите две седмици тя беше научила много неща за своя съпруг. Те си говореха дълги часове, докато вървяха един до друг, и това й даде възможност да надникне и прозре истински сложния характер на Ураган.
Танцуващия ураган не беше толкова разстроен от изгнанието си, колкото беше очаквала Рейчъл. След първите няколко дни на пътуване в пълно мълчание той се беше превърнал в нов човек. Първоначално страдаше за смъртта на храбрия воин, какъвто той беше сред мохоките, но сега изведнъж в душата му просветна. Настроението му се промени и премина от мрачен гняв към светла надежда. Започна да говори за народа на майка си, лени ленапи. Разказваше приказките за своите деди и прадеди, които Плачеща жена му бе разказвала като дете, когато в лагера на мохоките никой не слушаше. Танцуващия ураган разказа на Рейчъл за многото различия между мохоките и лени ленапи, разлики, които тя щеше да хареса.
След като веднъж Танцуващия ураган беше приел факта, че не може повече да помогне на своите, че те бяха отказали помощта му — той приемаше бъдещето им като тяхна собствена съдба. Някога беше вярвал, че съдбата им може да се промени чрез неговите дела, но сега се чувстваше освободен от отговорност. На Рейчъл й беше странно и приятно да открие у Ураган такава логика. Тя беше очаквала цяла гама чувства — от ярост до самосъжаление, дори негодувание срещу нея, заради това че е наляла масло в огъня на недоволството в селището на мохоките. Но тя не беше преценила правилно. Гифърд щеше да изпита всички тези чувства и да си изкара яда върху нея, но не и Танцуващия ураган. Тя трябваше по-добре да познава мъжа, който я наричаше своя съпруга.
Рейчъл се усмихна на себе си. Въпреки присъствието на Дори, Рейчъл и Танцуващия ураган бяха правили любов няколко пъти, откакто напуснаха лагера на мохоките. Ураган я отвличаше някъде далече от бивака под претекст, че отиват да ловят риба или да берат някакво необичайно растение за неговата торба с лекарства. След това, веднага щом се окажеха на безопасно разстояние от бивака, той я прелъстяваше и правеха любов в гората, която беше тяхната спалня. Едва на третия път, когато се любиха, тя разбра, че тези разходки са планирани и нагласени от мъжа й. Когато го обвини, че нарочно я примамва в гората със задни мисли, той се развесели и се правеше на невинен. Обсъждането приключи с водна битка в един малък поток и любов върху тревистия бряг под звездите.
Рейчъл откри, че всеки път, когато правеше любов с Танцуващия ураган, оставяше в него част от себе си Той свиреше на нея като на костната флейта, която носеше в чантата си, а тя се наслаждаваше на новите открития на своята женственост. Ако само веднъж обявеше любовта си към нея и изразеше съжаление за начина, по който се бяха свързали, Рейчъл си мислеше, че щеше да му се предаде и да се откаже от всяка мисъл за завръщане във Филаделфия. До този момент обаче Ураган не беше заявил нищо такова.