Рейчъл се притесняваше, че в последните две седмици Танцуващия ураган не беше повдигал въпроса за тяхното бъдеще нито веднъж. Тя знаеше, че сигурно приближаваха Филаделфия и въпреки това той не беше казал нищо за това, че ще я отведе у дома, нито дори, че ще направят посещение. Колкото по на юг вървяха, толкова по-неспокойна ставаше Рейчъл. Когато отбеляза пред Дори факта, че за да стигнат до залива Чесапийк трябва да минат през Филаделфия, приятелката й каза да си затваря устата и да бъде благодарна за живота, който й се предлагаше. Дори каза, че тя лично няма никакво намерение някога да се върне пак в цивилизацията на белите. Танцуващия ураган й беше обещал да й намери добър съпруг, щом стигнат при лени ленапи. Дори се шегуваше, че може евентуално да си вземе дори двама съпрузи.
Рейчъл мърдаше босите си крака в мекия, гъвкав зелен мъх й наблюдаваше колко умело Танцуващия ураган поставяше куката си и улавяше риби със сребристи коремчета. Два пъти тя си отвори устата да каже нещо, но след това я затваряше. От една страна, тя се наслаждаваше толкова много на близостта, която изпитваха тя и Танцуващия ураган, че не искаше да я разрушава. От друга страна, обаче, тя не можеше да приеме факта, че все още беше пленница. Тя не знаеше дали наистина желае да се върне обратно във Филаделфия, но искаше да има този избор.
Танцуващия ураган подхвърли една риба горе на брега и пусна куката си отново във водата. Той стоеше гол до кръста в ручея, а синьо-черната му коса се вееше на вятъра върху раменете. Гледката на голия му бронзов гръден кош, плоския му корем и мускулестите хълбоци предизвикваха познати трепети в гърдите на Рейчъл, но тя не им обръщаше внимание. Сега беше моментът да се справи с този проблем.
— Урагане…
Той погледна през рамо, след това отново към въдицата си във водата.
— Чудех се кога най-накрая ще заговориш. От няколко дни искаш да ми кажеш нещо.
Тя се намръщи. Не знаеше как успява да го постигне, но той като че ли винаги знаеше какво ще направи тя — дори какво ще каже преди тя самата да разбере. Това я подразни.
— Урагане, ние вървим вече две седмици на югоизток. Петнадесет дни, ако трябва да сме точни.
— Да, така е.
Той нямаше да й помогне за това, тя беше сигурна по остротата в гласа му. Той вече знаеше какво ще му каже. Дълбоко в сърцето си тя вече знаеше неговия отговор.
— Искам да отида в къщи във Филаделфия.
— При страхливеца, който те изостави.
Той ревнуваше — тя позна по гласа му.
— Не. Аз ти казах. Между нас всичко свърши, преди да ме отвлече брат ти. Не съм влюбена в Гифърд и не искам да имам нищо общо с него, никога.
— Дори когато беше вече моя жена, ти го чакаше. Искаше да се върне за теб.
— Исках да бъда спасена.
— Бил ли съм груб или неучтив с тебе?
— Не.
— Удрял ли съм те някога?
— Не.
— Опитах ли се да ти помогна да свикнеш с новия си начин на живот?
Гърлото й се сви. Няма да заплача, каза си тя, няма да го направя! Тя пое дълбоко въздух, като печелеше време за своя отговор, както правеха индианците.
— Да, да, ти ми помогна — ти ми помогна толкова много.
Той се обърна да я погледне, а лицето му беше каменно.
— Тогава какво съм направил, за да те накарам да искаш да ме напуснеш, съпруго моя?
Тя искаше да си отмести погледа, но не го направи. Погледът й се закова в неговия.
— Ти не ми остави свободата да избирам — успя да каже тя, докато се изправяше на крака с ръце, стиснати в юмруци.
Той се съсредоточи пак върху въдицата си, а когато заговори отново, гласът му беше ледено студен.
— Ти си моя съпруга и ще останеш с мен. Това беше сделка. Аз те спасих от пламъците на смъртта и ти се съгласи, че в замяна ще бъдеш моя съпруга.
Тя се бореше със сълзите, които замъглиха очите й.
— Знам какво ти казах, но…
— Но си ме излъгала?
— Не! Да… — тя бавно въздъхна. — Исках да живея.
— Но да не си моя съпруга, така ли? — гласът му беше лишен от всякакво чувство.
— Урагане, ти не разбираш — тя гледаше широкия му гръб и искаше той да я погледне. Тя го обичаше и не искаше да го наранява. — Урагане, просто целият ми живот е бил управляван от мъже — първо баща ми и брат ми, след това Гифърд, след това Счупения рог, и сега ти. Искам да имам свободата да вземам сама своите решения.
— Ако те заведа на това място, наречено Филаделфия, ти ще ме оставиш.