Тя се замисли, като искаше да бъде сигурна в това, което ще каже, преди да отговори.
— Не мисля, едва ли.
Той извади още една риба от водата.
— Тогава няма никакъв смисъл да ходим в тази Филаделфия.
Той прегази през водата и излезе на брега, занимавайки се с рибата, като че ли това бе краят на техния спор и двете страни са постигнали пълно съгласие.
Първият порив на Рейчъл беше да се отдалечи. Това можеше да направи преди шест месеца, но днес тя реши да отстоява позицията си.
— Урагане, трябва да говорим още за това.
— Жените говорят твърде много.
Той толкова я ядоса, че тя изпита желание да го удари. Отпусна ръцете си до хълбоците.
— Казваш, че искаш да бъда твоя съпруга. Наистина ли искаш съпруга, която е с теб, само защото е принудена да е такава?
Той коленичи, без да я погледне, взе ножа си от тревата и започна да чисти една от рибите.
— Искам да си моя съпруга. Желая те! Ще те взема, независимо дали искаш или не.
Тя отмести косата си от лицето, като се опитваше да го разбере. Беше й трудно да разговарят, когато той е обърнат с гръб към нея.
— И би могъл да понасяш себе си, ако знаеш, че майката на твоите деца живее по принуда с теб?
— След време ще разбереш, че аз и ти сме предопределени да бъдем заедно.
Тя постави ръката си на голото му рамо и потисна желанието си да докосне лъскавата му черна коса.
— Ако съм твоя съпруга по принуда… ако не ме заведеш обратно вкъщи, за да съм сигурна, че искам точно теб и твоя живот, страхувам се, че мога да те намразя, точно както мразя брат ти.
Танцуващия ураган се обърна толкова бързо, че Рейчъл уплашено отстъпи назад.
— Слушай ме, при това добре ме слушай, съпруго моя — изкрещя той с глас, който никога не беше чувала досега. Той размаха обвинително пръст срещу нея. — Ти си моя съпруга, ти си моя телом и духом. Загубил съм вече една жена, но се заклевам пред Господа, че няма да загубя и теб. Доволна или не от това, което имаш, но ти ще останеш до мен, дори ако трябва да те завържа за себе си. Разбираш ли какво ти говоря, Рейчъл?
Рейчъл присви очи, забравила сълзите си.
— Значи ти си по-добър от другите, така ли? Дивак. Всички сте такива… Гифърд, Счупения рог, Танцуващия ураган — изрече тя ядно. — Не виждам никаква разлика.
При тези думи тя се обърна и си тръгна, като си проправяше път между клоните по посока на бивака.
Дори вдигна очи, когато Рейчъл се появи между дърветата и излезе на малката полянка, където бяха нагласили бивака. Червенокосата жена поклати глава.
— Ти си му казала, че искаш да отидеш във Филаделфия, нали?
Рейчъл избърса сълзите си с опакото на ръката. Дори беше нейна приятелка, а ето че заставаше на негова страна!
— Да, казах му, а той каза „не“. Каза, че по-скоро ще ме завърже, отколкото да ме пусне да отида.
Дори се намръщи и се върна към огъня.
— Помисли малко, скъпа Рейчъл. Той те обича и не иска да те загуби.
— Обича ли ме? Ха! Той не е способен да обича. Той, за Бога, е роден на място, където ядат хора, Дори! — тя посегна да изтрие сълзите, които продължаваха да се стичат по бузите й. — И ти не разбираш. Аз дори не съм сигурна, дали искам да се върна обратно — аз само искам да зная, че бих могла, ако поискам. Ако той наистина ме обичаше, щеше да ме пусне.
Дори счупи един клон върху пълното си коляно и го хвърли в огъня.
— Мъжете не гледат на нещата по този начин. Единственото нещо, което той знае е, че те обича и ти го обичаш и иска да бъде с теб до края на дните си.
— Любов! — засмя се тя горчиво. — Никога не бих могла да обичам този мъж. Не зная дали изобщо някога бих могла да обичам някой мъж.
— Говориш така, само защото си му ядосана. Ти го обичаш и знаеш това — Дори бавно се изправи. — Но и двамата сте били наранявани. Ти от Гифърд, а Танцуващия ураган, подозирам, от жена си.
— Гифърд никога не ме е наранявал!
— Разбира се, че те е наранявал, защото те е накарал да не вярваш в себе си. Той почти те е накарал да мислиш, че не можеш да живееш без мъж до себе си. Той ти е внушил, че като жена нямаш капчица мозък в главата си.
Рейчъл поклати глава.
— Не разбирам за какво говориш. Не зная нищо за неговата — тя посочи с пръст по посока на Танцуващия ураган — предишна съпруга и не ме интересува. Изобщо не ме интересува. Единственото, което зная е, че няма да се оставя да ме държат като затворник повече — Рейчъл грабна раницата, която носеше на гърба си през деня. — Няма да го позволя!
— Къде мислиш да отидеш, госпожице?
— У дома. У дома във Филаделфия. И ако той не ме заведе в къщи, аз сама ще си отида! — Рейчъл се отправи в посока, противоположна на потока.
— Върви в гората и си изкарай яда там — извика Дори след нея. — Но ако вълците ти изядат някоя ръка или крак, не ми се оплаквай!